Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Симидчиев: Управлението на пандемията е приоритетът на здравната комисия

| обновено на 21.04.21 в 11:42
Александър Симидчиев
Снимка: БГНЕС

Какви ще са приоритетите в работата на комисията по здравеопазване към НС и законодателните инициативи?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, председател на комисията по здравеопазване в 45-ото Народно събрание, депутат от “Демократична България“.

“Огромното предизвикателство е всичко, което е ново за мен, различно от клиничната работа, с която съм се занимавал и с управленската, защото имам опит и в двете. Но тук става въпрос и за координиране и постигане на консенсус между много остро противопоставящи се партийни позиции на различните парламентарни групи.

Здравеопазването е ключов приоритет на държавата, трябва да може да постигаме консенсус по важни въпроси, защото е критично важно по време на пандемичния процес, да направим възможно най-ефективните мерки, да обединим и обществото ни, което според мен е доста разделено по темата, за да постигнем победа над пандемията и да излезем от нея, защото тя влияе върху икономиката, и върху културата и върху социалните дейности. 

Имаме изключително важен и доста спешен въпрос, който обичайно не се поставя пред парламентарните нормотворци. Това е – как да координираме дейността в нашата държава по такъв начин, че да постигнем бързо и ефективно намаляване на вредите и на щетите, които понасяме заради пандемичния процес.

В дългосрочен план – да възвърнем парламентаризма – това значи хората, които правят законите и след това контролират спазването им от другите власти. Много важно е да знаем точно какво значи разделение на властите и когато говорим по тези теми – парламентарното мнозинство е мнозинство на хората, които създават законите и след това контролират тяхното спазване от изпълнителната власт. Това е парламентаризмът.“

Първо заседание

“Първото заседание е утре в 15.30 часа. Дневният ред – първо, ясно дефиниране на правилата, по които ще работи комисията, приемане на вътрешните правила на комисията. След което изслушване на министъра на здравеопазването по теми, свързани на първо място, с пандемичния процес, на второ място, с други много акутални въпроси в здравеопазването, както и негови предложения за това как може комисията по здравеопазване да подкрепи максимално добре и бързо функционирането на системата в тези условия.

За мен винаги е било важно да се прави това, което трябва, независимо от срока. Ние можем за краткия или за дългия период, в който ще съществуваме, да правим това, което трябва, а това, което трябва да се прави, е да приемаме максимално прецизни закони, по които да може да се движи останалата част от държавната машина.

Това нещо е изключително важно. Дори имам предложение, свързано с това как можем максимално бързо да подобрим дейността с нормотворчески инструменти на функционирането на всички други структури в здравеопазването, така че по-бързо и по ефикасно да се справяме с пандемичния процес.“

Законови промени

Ще предложа много по-прецизно и планомерно изграждане на дългосрочна стратегия на справяне с пандемията. Да имаме ясно дефиниран план и в него да има ясно изброени критерии за включване и за изключване на определени дейности по този план.

Когато имаме много висока степен на яснота по този въпрос, ще можем след това да контролираме дали този план върши ефективно работата и там, където той не върши максимално ефективно работата, той да бъде коригиран.

Това е точно философията, направила авиацията най-безопасния транспорт – въвеждат се правила, мониторира се тяхното изпълнение и там, където могат да бъдат подобрени, се подобряват – интерактивно, бързо. За да може да имаме правила, които да се спазват, а когато те не работят максимално добре, да се променят максимално бързо, за да имаме все по-добра нормотворческа рамка.“


НОЩ

“Националният оперативен щаб имаше за роля оперативен контрол на пандемичния процес и той вършеше определени елементи от този процес. Но това, което той не извърши достатъчно ефективно, по мое лично мнение, трябваше да имаме много прецизна комуникация към определени групи от обществото с ясни послания, свързани с носенето на предпазни средства, дистанцирането, координирането на това как тези мерки се изпълняват на ниво население.

Защото не е достатъчно само да въведем едни мерки – ние трябва да можем да мониторираме дали те се спазват ефективно, и освен това, ако видим, че те не се спазват, да видим какви са причините – дали е неразбиране, активна опозиция или нещо друго. Комуникацията е ключов елемент на работата на Оперативния щаб, която можеше да бъде много по-добре прецизирана към определени таргетни групи.

Не е достатъчно само да говорим колко са заразените, колко са починалите – това са цифри, но те трябва да бъдат в основата на активни политики за справяне.“

Ваксинационният процес

“Ние трябва да правим успоредно две неща – да има достатъчно ваксини и хората, които подлежат на ваксинация – било то поради това, че са в рискова категория, или защото съдействат за по-висока степен за възможно разпространение, тези хора да желаят да разбират, че с акта на ваксинацията помагат и на себе си, но и на общественото здраве.“

Повече за това какви са другите законодателни инициативи, стоящи на дневен ред пред системата на българското здравеопазване, можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброволци на възраст 17-25 години стават вдъхновители за деца в центрове за настаняване

Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..

обновено на 10.01.25 в 12:35

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00