Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мъртви реки у нас – колко и защо

Снимка: БГНЕС

Какво се случва с българските реки? Защо въпреки всички европейски директиви и сигнали от граждани у нас продължава тежкото замърсяване на водите?

Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Филип Пенчев от WWF България.

“Основният проблем, за който информираме вече толкова години, е това, че нашите реки са свръхексплоатирани. Вследствие на човешката дейност на различни производство реките ни са изключително силно замърсени.“

Мъртви реки

“Една река е мъртва, когато в нея няма живот. Текат само води и различни замърсители – тежки метали, вследствие на минното дело например. Нямаме точна бройка на мъртвите реки в България, но със сигурност е доста голям.

Имаме индикативни данни, на базата на това, което се подава от басейновите дирекции. Знаем горе-долу какъв е процентът на реките в лошо състояние. Лошо състояние на практика означава мъртва река. Процентът на такива реки е около 50 в България.“


Замърсяванията

“Най-често замърсяванията идват от промишлеността, от различни производства. Не трябва да пренебрегваме все още заустването на битови води, отпадъчни води, които не са пречистени. Те също оказват много негативно въздействие върху качеството на водите.

Получаваме сигнали от граждани по места за коя река, какво е наблюдавано. Ние обработваме тези сигнали и ги подаваме към съответните институции – РИОСВ по места. Получаваме отговори, но за съжаление проверката, която се извършва в общия случай, става след няколко дни от подаването на сигнала. А както знаем, реките са динамична система, водата тече и това, което наблюдаваме сега, след два-три дена се намира надолу по течението или вече се е оттекло. Констатациите са, че при направена проверка няма нарушения. Сблъскваме се почти постоянно с този проблем.“

Решенията

“Държавата трябва да си влезе в ролята и да прилага законодателство по отношение на опазването на водите и водните ресурси. Законодателството ни, поне на хартия, е доста добро, но прилагането е слабо.

Една мъртва река може да се възстанови. Зависи от реката и от теченията, които има в нея. Но, ако теоретично спрем всякаква дейност – промишлени отпадъчни води или битови води, премахнем различните преградни съоръжения, които не позволяват свободното течение на реката, в рамките на година-две, ще наблюдаваме прекрасни резултати.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12