Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мъртви реки у нас – колко и защо

Снимка: БГНЕС

Какво се случва с българските реки? Защо въпреки всички европейски директиви и сигнали от граждани у нас продължава тежкото замърсяване на водите?

Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Филип Пенчев от WWF България.

“Основният проблем, за който информираме вече толкова години, е това, че нашите реки са свръхексплоатирани. Вследствие на човешката дейност на различни производство реките ни са изключително силно замърсени.“

Мъртви реки

“Една река е мъртва, когато в нея няма живот. Текат само води и различни замърсители – тежки метали, вследствие на минното дело например. Нямаме точна бройка на мъртвите реки в България, но със сигурност е доста голям.

Имаме индикативни данни, на базата на това, което се подава от басейновите дирекции. Знаем горе-долу какъв е процентът на реките в лошо състояние. Лошо състояние на практика означава мъртва река. Процентът на такива реки е около 50 в България.“


Замърсяванията

“Най-често замърсяванията идват от промишлеността, от различни производства. Не трябва да пренебрегваме все още заустването на битови води, отпадъчни води, които не са пречистени. Те също оказват много негативно въздействие върху качеството на водите.

Получаваме сигнали от граждани по места за коя река, какво е наблюдавано. Ние обработваме тези сигнали и ги подаваме към съответните институции – РИОСВ по места. Получаваме отговори, но за съжаление проверката, която се извършва в общия случай, става след няколко дни от подаването на сигнала. А както знаем, реките са динамична система, водата тече и това, което наблюдаваме сега, след два-три дена се намира надолу по течението или вече се е оттекло. Констатациите са, че при направена проверка няма нарушения. Сблъскваме се почти постоянно с този проблем.“

Решенията

“Държавата трябва да си влезе в ролята и да прилага законодателство по отношение на опазването на водите и водните ресурси. Законодателството ни, поне на хартия, е доста добро, но прилагането е слабо.

Една мъртва река може да се възстанови. Зависи от реката и от теченията, които има в нея. Но, ако теоретично спрем всякаква дейност – промишлени отпадъчни води или битови води, премахнем различните преградни съоръжения, които не позволяват свободното течение на реката, в рамките на година-две, ще наблюдаваме прекрасни резултати.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марин Трошанов, Мария Мира Христова и Димитър Трошанов

Двамата братя и златната ябълка на успеха: Марин и Димитър Трошанови

Много са приказките за братята в българската и световната литература и всяка има сюжет и поука. Двамата братя Марин и Димитър Трошанови са добър тандем – не само в семейството, но и професионално. "Работим заедно по общи проекти и се подкрепяме във всяко едно начинание", казва Марин. А Димитър отсича, че са добър тандем. Родени са в Бургас,..

публикувано на 08.11.24 в 14:46

От Бристол до Розовата долина: Артистичният път на Джоана Брадшоу

В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът" – Кари Брадшоу. Но за разлика от съименичката си Джоана е родом от Бристол и заменя подредената Великобритания с малко живописно казанлъшко село, сгушено в Розовата долина. Джоана завършва..

публикувано на 08.11.24 в 12:02
Цветелина Терзийска

Вътрешен мир и арт: Пътят към баланса с Цветелина Терзийска

В рубриката "Разговорът" ви срещнахме с Цветелина Терзийска, организатор на артсъбития, тя разказва за вдъхновението, трудностите и смисъла на нейната работа, както и за изборите в живота, които правим от вътрешна потребност. Тя е организационен психолог, а преди това се е занимавала със счетоводство и финанси. Споделеното от нея разкрива дълбокото..

публикувано на 08.11.24 в 11:45

Как поливагусната теория променя разбирането ни за психиката

Във Военната академия "Г.С. Раковски" бе представена книгата "Нашият поливагусен свят" на проф. Стивън Порджъс, която поставя на преден план революционната поливагусна теория – едно от най-значимите нови постижения в областта на психологията и физиологията. Тази теория вече намира приложение в множество дисциплини и научни публикации, като..

публикувано на 08.11.24 в 10:53

"Берлинска седмица на науката" обсъжда бъдещето на продоволствената сигурност

От 7 до 9 ноември в Берлин се провежда престижната "Берлинска седмица на науката", събитие, което обединява учени и специалисти от различни области в търсене на иновационни решения за съвременните глобални предизвикателства. Журналистът Ася Чанева, включила се директно от немската столица, разкри подробности за актуалната програма и основните..

обновено на 08.11.24 в 10:03