Веселин Боришев е фоторепортер вече 26 години. Свидетел е от първа линия на политическите събития в страната от този период. Имал е няколко изложби през годините. В момента е част от екипа на списанието Клуб “Z“.
Веселин Боришев е главен герой в “Нашият ден“.
Политическата седмица през обектива
“Да кажем, че се доближаваме към някаква нормалност. Бяхме забравили, че парламентът е истинското място в републиката, в което се решават нещата. Около десетина години живеехме в едно блато. Сега се намериха някакви хора, които хвърлят камъни в това блато и вече започват да бълбукат вълнички. Когато се хвърли камък в блатото, той вкарва и кислород. Надявам се да започне да пръска и направо да изплиска.“
Една снимка струва хиляди думи, понякога и повече
“Това е стара максима, не знам доколко е вярна, но се оказва, че е така.“
Политически фоторепортер
„Определено не се чувствам уютно в тази роля. Първо, съм се изморил изключително много от този тип политическа фотография. Второ, последните десет години всички знаем кой беше на власт. Политическите журналисти като цяло, не само фоторепортерите, бяха изтикани по възможно най-грубия начин в ъгъла.
Определено фоторепортерите са изчезващ вид с бясна скорост. Аз винаги съм твърдял, че аз и колегите ми, които работят, сме последните мохикани.
За да си добър фоторепортер, не е задължително да си добър фотограф, даже бих казал, че е вредно. Защото фоторепортерите сме се самоограничили. Фотографията е необятно поле, а ние копаем една мъничка лехичка и смятаме, че е нещо важно.
Аз съм работил в доста вестници и винаги съм се дразнел от неглижирането на фотожурналистите. Присъствал съм на планьорки във вестник “Труд“ тогава, като на тях главният редактор Тошо Тошев казваше, че след анцузите в редакцията са най-прости фоторепортерите.
Това е нещо, което е ужасяващо, защото, ако приемем един вестник като продукт, примерно като салам, в него има определен брой снимки, определен брой заглавия, реклами и текст. Ако погледнем по този брутален начин, веднага се вижда как продуктите на фотожурналистите – снимките, са около 50 и нагоре процента от общото съдържание на вестника. Това е екипна работа и в тази екипна работа няма по-малък и по-голям.“
Като военен фотограф
“Бях военен фоторепортер съвсем за малко. Даже не бих казал военен, защото военен фоторепортер е трудно да бъдеш. Заради работата си съм ходил по перифериите и в неприятни места. Тогава работех в “Труд“, той беше най-големият вестник. Имаше пари, някаква форма на журналистика и изскочи предложение да се отиде в Ирак, малко след като нашите войски влязоха там. Аз веднага скочих, бях по-млад и ми беше интересно.
След това бях в Афганистан в нашата база известно време. А в още по-далечно минало покрай войната в Македония. Но не бих казал, че това е нещо хубаво.
На терен човек се справя по най-нормалния начин – гледа да е жив и да се върне. Когато бяхме в Ирак, спахме в един хотел в Багдад, малко след като се бяхме прибрали, хотелът беше вече взривен. Не знаеш какво може да ти се случи, на няколко пъти бягахме.
Движещият механизъм при мен е егоцентризмът, доказването. Тази работа трябва да се свърши, някой трябва да я свърши, защо да не съм аз.
Винаги съм твърдял, че не е важно къде си бил. В случая аз като репортер. А важно е с какво си се върнал. Освен чисто журналистическа продукция, а и какво си донесъл за себе си. Това изключително много ме промени.
Донесох чувството за себе си, че тези проблеми, които имаме тук на място, защото при нас каквито и да са нещата, поне нямаш непосредствена опасност за живота си.
Виждах колко е незначително, идвайки си тук, аз си дойдох в разгара на август месец. И гледайки колегите, които се вълнуват дали ще има хонорари, дали ще ме пуснат в отпуск. Жена ми дали ще ми се кара. Виждаш колко е дребно това на фона на нещата, които живеят огромен брой хора в много по-стресираща среда. Там, където не си сигурен дали няма да те взривят на пазара в следващия ден. Променя се ценностната ти система.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Това, което се случва във Варна, е в контекста на всичко, което се случва в тази държава, която като че все повече се движи към установяване на някаква триумвиратна и всъщност еднолична власт и в..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни казва Докладът на ЕК за върховенството на правото в България , коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Стоев , икономист, автор на платформата..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Симеон Симеонов, София : Пенсионер съм, на 65 години. Мой съсед предизвика умишлено инцидент, като заведе дело срещу мен, твърдейки, че съм го набил. Районният съд отсъди в негова полза, а аз обжалвах пред Окръжен съд. И двете..
Ще бъдат ли защитени интересите на гражданите с приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица? Какви са ? Коментар в юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида" прави консултантът д-р Деян Драгиев – адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, с практика в сферата на търговското право, гражданския процес и..
История, памет и един разказ за научените и пропуснати уроци 30 години след едно от най-мрачните събития в новата европейска история – трагедията в Сребреница от юли 1995 година, случила се по време на Босненската война в контекста на разпадането Югославия. В Международния ден за възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg