Хиляди еднополови семейства в България и Европа се сблъскват с неуредиците в правната система поради различията в националните системи на държавите членки. Такъв е и казусът на бебе Сара, на което е отказано българско гражданство, защото е родено в еднополово семейство.
Сара е родена в Испания в семейството на българка и великобританка, при раждането си детето е получило акт за раждане, в който са вписани и двете майки, но без да се уточнява коя е биологичната майка на детето. По действащите закони в Испания детето не може да придобие испанско гражданство, защото нито една от майките му не е испанска гражданка.
С казуса от българска страна се заема организация „Действие“. От 2015 година основен фокус в организацията са темите, свързани с признаване правата на еднополовите партньори, техните семейства и деца.
Видими ли са тези хора и семейства за закона и институциите? Защо липсва правна регулация, която да гарантира правата на децата в тези семейства? Могат ли тези семейства да живеят спокойно и със законово уредени права?
Темата коментира в “Законът и Темида“ Венета Ламберова, юрист, председател на ЛГБТ организация “Действие“:
“Бебето Сара е родено в края на 2019 г. в Испания. То има две майки. Едната е българка, а другата е от Гибралтар. И двете майки са вписани в акта за раждане в Испания. Майките имат сключен брак.
Впоследствие установяват, че детето им има трудности да придобие гражданство. Това не предвижда испанско гражданство поради факта, че нито един от родителите му не е испански гражданин. Не може да придобие гражданството от майката си гибралтарка поради специфични изисквания на Великобритания във връзка с това как гражданите на Гибралтар предават гражданство на децата си. Единствената възможност за него е да придобие българско гражданство, което се придобива по право, тъй като една от майките на бебето Сара е българка.
Получават отказ от българската служба ЕСГРАОН, след което завеждат дело в Административния съд София-град. Съдията по делото отправи предварително запитване към Съда на Европейския съюз в Люксембург, относно приложимото европейско право, дали, когато се упражнява право на свободно придвижване, произходът, установен в една държава членка, следва да бъде признат в друга държава членка.
Моят случай беше близък до този. Но моето дете вече е по-голямо. Тя е на 11 години. Все още за деца като нея, тези, които живеят в България, няма никаква възможност правата на другия, невписан в акта за раждане родител, да бъдат уредени. Това поставя децата в риск, от една страна, с бъдещи наследствени имуществени отношения, които настъпват, тъй като няма как децата да се водят наследници на другия, невписан в акта за раждане родител.
От друга страна, поставя децата в риск тогава, когато има раздяла на родителите, на двете майки, да кажем. И няма как да бъдат защитени правата на детето да се вижда и да поддържа отношения както с невписаната в акта за раждане майка, така и с роднините ѝ. Имаме такъв случай, в който бабата на детето нямаше как да осъществи връзка с него повече от една година. Тъй като имаше неразбирателство между родителите.
Групата на родителите, които живеем в България, не е малка, но имаме неформална група във Фейсбук. Над 100 човека сме в тази група. 90% сме тези, които преимуществено живеем в България. Имаме случаи, при които имаме трудности при получаването на здравна грижа, ако родителят, вписан в акта за раждане, е в невъзможност да присъства.“
Чуйте повече в звуковите файлове.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
