Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.
Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.
Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.
Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.
Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
