Домовете нямат достатъчно много стени и душите – достатъчно стаи, за да бъдат подредени талантливите творби на българските художници. Като че българските колекционери – с целия си ентусиазъм и възможности – не са от ръста на това поколение ярки български художници. Те работят в момента, въпреки всички условия, и произведенията им ги представят на европейската и световна цена на изобразителното изкуство – те са в редиците на най-добрите.
„Понякога в някакъв момент“ се нарича новата графична серия в галерия „Депо“, представена от художника Живко Мутафчиев. "Артефир" гостува в ателието на художника, който разказа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
"През 2017 г. бях поканен от Стоимен Стоилов да участвам в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този форум имах удоволствието и честта да получа наградата на публиката, както и персонална покана за самостоятелна изложба на следващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 г. изработих серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се представя на тази изложба. Поради така създалата се обаче епидемична обстановка, както много други, и това събитие бе отложено с една година. Показах тези графични серии на моя колега и приятел Васко Славков, който веднага ме покани, да покажа тези неща в уютното пространство на галерия Depoo."
И стената – обект в графичната изложба
"Да, идеята е, че една изложба не е само показването на картините, тя е едно организирано пространство – начин на подреждане, групиране на пространството, участие на отделните елементи в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена срещу входа на галерията ме подтикна да включа част от моите "имитации на текстове" – фрагменти, знаци, символи. В почти всичките ми работи тези т.нар. "текстове" ги има. Това е по-скоро разбиване на самата плоскост на картината, създаване на друг план, вкарване на допълнителна динамика на картината."
Между живописта и графиката
"Не мисля, че един художник трябва да се ограничава само в една техника или специалност. Мисля, че винаги едното допълва другото. Обичам да сменявам материала, защото той вече ми дава друга посока на мислене... Ако човек започне да прави едно и също, става много добър по отношение на занаята, обаче започва да се изсушава. Изкуството трябва да бъде забавление, не страдание."
Цветът
"Цветът е нещо много основно в графиката. Обичам и в живописта, и в графиката силния цветен акцент, който дава съвсем друго звучене и настроение на самата работа."
Миграцията на образи
"Имам си любими теми, символи, обекти... Композирайки ги по някакъв начин, художникът се опитва да направи едно цялостно организирано пространство. Такова е и развитието на изкуството – тръгвайки от рисуването на образи, след това идеята за образи, след това – идеята в чистия вид на идея, която носи определено послание е навежда на някакви мисли."
Кога една картина е готова да излезе от ателието
"Просто го усещам. Има една динамика, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има момент на една незавършена свежест – да не е всичко изпипано докрай. Това се получава понякога с повече работа, отколкото ти трябва да го завършиш. При литография понякога се налага да започнеш отначало..."
Terra incognita
"Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците постоянно някъде нещо търсим и се ровим, това е интересното в нашата работа. Винаги ми е интересно да преоткривам нещата."
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и галерия "Депо"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествена гимназия в Казанлък, а след това Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в областта на живописта и графиката, като участва в множество изложби в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на фондация “Taylor”, Париж.
Негови творби са собственост на Националната художествена галерия – София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия, Испания. През 2006 г. печели първа награда в конкурс на тема "Комуникация", обявен от Телеком “HTP” и “Sparkasse Hannover” и “Kreissparkasse Peine” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
От днес в галерия "Риволи" може да бъде видяна изложбата "Френското изкуство". Галерия "Риволи" представя изложбата "Френското изкуство", която събира в..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg