Какво представлява емоционалното учене? Как може то да бъде интегрирано в нашата образователна система?
Темата коментира в “Нашият ден“ Юлия Мишкова, учител по история.
“Емоциите като начин на преподаване и развиване на социалните умения не са нещо ново. Ако се върнем много назад във времето, когато изобщо са започнали дискусиите какви следва да бъдат целите на образованието, още тогава започват и отговори, в които виждаме, че фокусът на развитие на всеки един ученик в образователната система, би следвало да бъде холистичен и да засяга и неговото личностно развитие.“
“Това не е нещо ново, но със сигурност е нещо, което излезе на преден план в последните години. Какво всъщност означава да работим за социално и емоционално учене и социално емоционално развитие на един ученик? Отговорът е много кратък. Това означава да работим за развитието на неговата личност. Така че всеки един ученик, който следва да завърши училище в един момент, да се реализира в своя живот, да може да се справя със своя вътрешен свят и с всичко, което му се случва като интеракции със социума.“
Образователната система у нас
“Първата стъпка за връщането и изкарването на фокус на социалното и емоционалното учене е всъщност самата роля на учителя и неговото индивидуално, личностно и професионално развитие. За да може учителят да развива цялостно своите ученици и да развива съответните нагласи в своите ученици, е редно и той самият да обръща внимание на своя вътрешен свят, за да рефлектира по същите области, по които следва да работи с учениците си, така че да го прави максимално пълноценно.“
“Това е първата стъпка и си мисля, че тя частично е залегнала на ниво учебни програми в нашата образователна система. И все повече излиза на преден план като област, върху която учителите да се развиват, да споделят опит и да се учат един от друг.“
Учебни материали
“Ние залагаме на работа в няколко основни посоки. Едната е да се опитваме да подготвяме учителите да преподават интегрирано социално-емоционално компетентности. Това означава да се връщат и да фокусират вниманието на учениците върху отделните компетентности в часовете, които така или иначе преподават. Такъв пример би могъл да бъде една рефлексия в края на учебен час, в която всъщност учениците да споделят какво им е помогнало да се справят със съответните задачи и какво им е попречило, за да развиваме техните умения да управляват процесите на учене.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Мила Иванова, учител по английски.
“По отношение на разликата между познавателни и социално-емоционални методи, когато говорим за рамката, която използваме, ние стъпваме на една организация в САЩ, която преди 30 г. въвежда изобщо термина социално-емоционално учене.“
“Можем да ги разделим в три големи области. Първата е свързана с вътрешния свят на децата или на възрастните, емоционалния им вътрешен свят, което означава на простичък език – можем ли да познаваме и да назоваваме правилно емоциите, които използваме с достатъчен нюанс и детайл, което излиза, че е нещо изненадващо трудно за хора от всякаква възраст.“
“Можем ли да назоваваме силните си страни, познаваме ли добре собствените предразсъдъци и стереотипи, реакции в дадени ситуации. И по какъв начин емоционалният вътрешен свят влияе върху действията и решенията, които взимаме.“
“Това е свързано и с това до каква степен можем да се контролираме и регулираме. Всеки знае, че когато изпитаме силно чувство на щастие или на гняв, е важно да имаме механизми, по които да преработим тази емоция, за да не се стигне до агресивни прояви, или до неприемливо поведение в някаква ситуация.“
Взаимодействието с околните
“Другата част е насочена по-скоро към взаимодействието с околните. По какъв начин изграждаме връзка, значими приятелства и отношения.“Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg