Броят на българските читалища според последното им преброяване 2017 е 3321, като всяка година броят им се увеличава. По- малко от половината от тях обаче имат достъп до интернет или възможност за дигитализация на архивите си. Това се оказва съществен пропуск с появата на Ковид-19. потърсихме мнението на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, за състоянието на културните центрове през 2020.
През изминалата година обаче се появи и казусът с появата на фиктивни читалища или такива, които съществуват в обезлюдени села и фактът, че те получават субсидия без да осъществяват дейност. Решихме да разберем каква е картината почти година по- късно. Според Ивайло Атанасов от читалище „Съгласие“ в Плевен, проблемът още съществува.
Интересен е фактът, че с Решение на Министерския съвет от 1 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Решение на Министерския съвет от 16 април 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности., стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2020 г. е в размер на 10 440 лв., като същият е завишен с 10% спрямо предходната 2019 г.
През миналата година въпреки пандемията и спряната дейност на много от читалищата, парите за тях остават същите.
И докато читалищата стават все повече, а населените места извън столицата – все по-обезлюдени, от тази година в закона за народните читалища е записано, че Държавата осигурява финансова подкрепа на Съюза като национално представителна организация за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет.
Какво ще се случи с методиката за разпределение на субсидията и ще спрат ли да се появяват нови читалища на места, където хора няма? Предстои да се разбере.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg