Броят на българските читалища според последното им преброяване 2017 е 3321, като всяка година броят им се увеличава. По- малко от половината от тях обаче имат достъп до интернет или възможност за дигитализация на архивите си. Това се оказва съществен пропуск с появата на Ковид-19. потърсихме мнението на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, за състоянието на културните центрове през 2020.
През изминалата година обаче се появи и казусът с появата на фиктивни читалища или такива, които съществуват в обезлюдени села и фактът, че те получават субсидия без да осъществяват дейност. Решихме да разберем каква е картината почти година по- късно. Според Ивайло Атанасов от читалище „Съгласие“ в Плевен, проблемът още съществува.
Интересен е фактът, че с Решение на Министерския съвет от 1 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Решение на Министерския съвет от 16 април 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности., стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2020 г. е в размер на 10 440 лв., като същият е завишен с 10% спрямо предходната 2019 г.
През миналата година въпреки пандемията и спряната дейност на много от читалищата, парите за тях остават същите.
И докато читалищата стават все повече, а населените места извън столицата – все по-обезлюдени, от тази година в закона за народните читалища е записано, че Държавата осигурява финансова подкрепа на Съюза като национално представителна организация за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет.
Какво ще се случи с методиката за разпределение на субсидията и ще спрат ли да се появяват нови читалища на места, където хора няма? Предстои да се разбере.
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg