Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денем, нощем, лятоска, зимъска

Снимка: Rawpixel

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?“ – пита мравката щуреца от любимото детско стихче. Припомняме си го заради една дума, която, освен в стари литературни произведения, днес ще чуем само в диалектните говори. Става въпрос за „зимъска“. Също като лятос, лятоска, есенес, пролетес, денем, нощем и т.н., това са някогашни падежни форми на съществителни имена, функциониращи днес като наречия. По-малко известно е, че някои от въпросните съществителни са се отклонили от нормалната за вида си форма и са си присвоили чужда по подобие на съществителни, с които се употребяват често в двойка или четворка като денем/нощем, зимъс/лятос/пролетес/есенес. Как е станало това проследява доц. Христина Дейкова.



На 28 и 29 април Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език организира Международна научна конференция на тема „От традиционна към интерактивна лингвогеография“, представя я проф. Ана Кочева.



Езикови справки по радиото
„Той е много обран в поведението си“ – Откъде идва тази нова употреба на думата „обран“, в кои стилове на речта е подходяща и по какво се различава от утвърдената и позната в езика ни – обяснява доц. Цветелина Георгиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35