Драматургията на Пушкин в нов превод

Всички текстове на Пушкин, свързани с драматургията и с театъра излязоха за първи път в нов превод на български език от проф. Людмил Димитров. Той е и съставител на сборника, автор на предговора и на коментарния апарат на този мощен том, в който освен завършените пиеси на Александър Сергеевич може да се прочетат и написаните, но отпаднали от тях сцени, откъси, планове, статии, приписки, писма, бележки и размисли за театъра, превода, критиката. Както четем в предговора на проф. Людмил Димитров, „последователното четене на тези произведения, поднесени по реда на тяхното възникване, от една страна, проследява съзряването на автора за художествената и социокултурната същност на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия творчески процес у него: как той в качеството си на най-авторитетния литератор на своето време изпълнява ангажимента към родния си език и култура, конструиращи и предзадаващи семиотичния код на руската национална идентичност.“

Ако все пак познавате на български „Борис Годунов“, „Малки трагедии“, „Русалка“, „Сцена от Фауст“ и „Сцени от рицарските времена“, поразително е впечатлението от непознатите в целостта си размисли на Пушкин за актьорското майсторство, за театралния репертоар, за превода на драматургия, за критиката, коментарите му за европейската драматургия и стремежа му да обнови руския театрален пейзаж, които звучат съвременно и като език, и като мислене, при това в едно консервативно и доста недружелюбно към драматургичното му творчество общество.

Изкушаващо е да се даде пример от книгата: „Духът на века, пише Пушкин, изисква важни промени и на драматическата сцена. Те също може да не удовлетворят надеждите на преобразувателите. Поетът, който живее на висотата на творчеството, навярно по-ясно забелязва и недостатъците на основателните изисквания, и онова, което остава скрито от погледа на настръхналата тълпа, но е безпредметно да се бори с тези неща. По този начин Lope de Vega, Шекспир, Расин са правили компромиси с общия поток; но геният каквато и посока да избере, винаги си остава гений – съдът на потомството ще отдели неговото собствено злато от примесите.“