На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.
Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.
В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.
Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.
Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.
На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..
Днес, 10 март, Алианс Франсез – Благоевград дава началото на състезание по литературен превод за учениците от Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в града. Инициативата има за цел да насърчи младите преводачи в овладяването на тънкостите на междукултурната комуникация и художествената реч. Събитието е част от Месеца на франкофонията, който се..
Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на някои държави в Азия, Южна Америка и Африка те са част от традиционната им кухня. Тепърва този тип храни навлизат в Европа. Каква е дезинформацията за насекомите в храната и защо тя от години е..
Кремена Минева и Мирослав Гамов живеят и отглеждат зеленчуци в хасковското село Константиново, след като дълги години работят като лекари – Мирослав като кардиолог, а Кремена в областта пластично-възстановителната хирургия. Предишната им професия и отношение към човешкото здраве дава на Кремена и Мирослав различна перспектива към градинарството...
Всяко важно събитие и всяка победа се ознаменува, според значението си с честване в определен ден. Така е и с първата неделя от Великия пост, тачена като Православна. Седмият Вселенски събор, проведен в гр. Никея през 787г., утвърждава иконопочитанието, но това не слага край на иконоборческата ерес, възникнала в началото на века при император Лъв..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Вокали в съзвучие с акустични китари и цигулка, авторски песни – любими на хора от различни поколения. Стил в интерпретация на жанра изпята поезия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
