Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разработва се дигитален архив на индустриалното наследство на България

Кадър от филма "Хора, фабрики, общности"
Снимка: Симеон Цончев

На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.

Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.

В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.

Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.

Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15