6
Роден е на 23 април преди 100 години, отива си твърде рано, но оставеното от него научно и духовно наследство продължава да „захранва“ няколко от най-основните клонове на познанието за езика и историята ни. Много от трудовете на учения излизат години след кончината му. Проф. Йордан Заимов създава Секцията по ономастика и Група за издаване на старобългарски писмени паметници в Института за български език към БАН. В години, когато българската ономастика, науката за собствените имена, е далеч след 
европейските, той инициира проучването на местни, селищни, географски имена, наименования на водни обекти чрез мрежа от сътрудници – краеведи и проучватели на традициите в различни краища на страната ни. Изследванията му обхващат българската езикова територия, далеч надхвърляща границите на съвременната ни държава. Събира и проучва личните имена на българите от VI век насам. Обучава, напътства и консултира млади изследователи, сътрудници и колеги без да пести време и енергия. С помощта на съпругата си проф. Василка Тъпкова-Заимова и колеги успява да направи копие на каменния надпис на цар Йоан Владислав, оцелял по чудо и потулен под стълбище в Битолския музей, в години, когато Македония е част от Федеративна република Югославия и „българската връзка“ е активно отричана и заличавана.
По-малко известно е, че проф. Заимов е бил силно изкушен от изкуствата. Скулптурата е негова голяма любов, творбите му се съхраняват от семейството. Писал е стихове и е бил почитател на класическата музика. Многостранна, високообразована и културна личност с обаянието и размаха на ренесансов творец – така определят професор Заимов неговите ученици и последователи.
Проф. Анна Чолева, ръководителка на Секцията по ономастика в Института за български език, първа докторантка на професора, си спомня с благодарност и уважение за ценните напътствия, дълбочината на знанията и размаха на учения. Проф. Рая Заимова, дъщеря на Йордан Заимов, разказва за малко известните факти от живота и заниманията му. Повече чуйте в записа от предаването, посветено на 100-годишнината на изключителния български учен, творец и родолюбец.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
