Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения.
В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде трябва да теглим чертата и да спрем? Докъде стига „поправянето“ на генните мутации и откъде започва „подобряването“ на човека и създаването на „дизайнерски бебета“?
„Преди да започнем да пишем на азбуката на живота, трябва да се научим да четем“ – казва молекулярният генетик Славил Пейков и разказва какво е направено до момента.
Немалко философи казват, че не бива да се месим в хода на еволюцията и че човекът, такъв какъвто е, е най-доброто творение на инженерния дух на природата. Биопрогресистите са на мнение, че „човекът е само първата стъпка, но не и последната дума.“
Всички тези въпроси изискват много сериозно разискване и то не само на учените, философите и политиците, а и широка обществена дискусия, в която основен арбитър трябва да е науката - не защото е всемогъща и има всички отговори, а защото не спира да търси решения, да бърка и да опитва отново. Защото, както казва Славил Пейков „не спира да търси не само отговорите, но и правилните въпроси.“
Събитието „Еволюция на еволюцията“ е част от програмата на Рацио на Софийския фестивал на науката. То ще се проведе на 16 май от 11.30часа с вход свободен или дарителски билет.
Славил Пейков, е молекулярен генетик и преподавател в катедра „Генетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
