Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения.
В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде трябва да теглим чертата и да спрем? Докъде стига „поправянето“ на генните мутации и откъде започва „подобряването“ на човека и създаването на „дизайнерски бебета“?
„Преди да започнем да пишем на азбуката на живота, трябва да се научим да четем“ – казва молекулярният генетик Славил Пейков и разказва какво е направено до момента.
Немалко философи казват, че не бива да се месим в хода на еволюцията и че човекът, такъв какъвто е, е най-доброто творение на инженерния дух на природата. Биопрогресистите са на мнение, че „човекът е само първата стъпка, но не и последната дума.“
Всички тези въпроси изискват много сериозно разискване и то не само на учените, философите и политиците, а и широка обществена дискусия, в която основен арбитър трябва да е науката - не защото е всемогъща и има всички отговори, а защото не спира да търси решения, да бърка и да опитва отново. Защото, както казва Славил Пейков „не спира да търси не само отговорите, но и правилните въпроси.“
Събитието „Еволюция на еволюцията“ е част от програмата на Рацио на Софийския фестивал на науката. То ще се проведе на 16 май от 11.30часа с вход свободен или дарителски билет.
Славил Пейков, е молекулярен генетик и преподавател в катедра „Генетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.
"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на..
В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас, след освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров,..
Доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките пристигна в БНР с единствения водороден електромобил "Водородният автомобил е електромобил, т.е. имат електродвигател, това което е различното, е, че се зарежда с водород, за няколко минути се зарежда и в автомобила има горивна..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
За философията на бавното живеене, за традициите и споделената храна – журналистката и пътешественичка Мира Баджева разказва за едно от последните си пътувания из Турция – за района около полуостров Чешме, с какво е известен или по-скоро защо трябва да бъде по-известен. Още повече, че според нея малките градчета около Чешме заслужават специално..
Sofia Summer Fest Underground отваря врати днес (19 август) в клуб "Чистилището". За едномесечната програма и участниците разговаряме в "Нашият ден" с..
Тази година фестивалът "Нишвил" отбеляза своята 30-годишнина с още по-сериозно българско присъствие – Cinga Manga Funk, "Акустична версия" и..
Доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките пристигна в БНР с единствения водороден..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
