Страна с богата история и уникална култура, Испания изиграва важна роля в развитието на западната музика. Нейното влияние ясно може да се усети в творчеството на редица френски, немски, руски и австрийски композитори.
Испанският дух и темперамент са и „червената нишка“, около която е обединена програмата на концерта, с който радиосимфониците и техният главен диригент – Марк Кадин – се завръщат на сцената след едно доста дълго принудително отсъствие. Този петък те ще зарадват своите почитатели с няколко популярни и обичани творби, вдъхновени от гордата, независима страна и нейните пламенни ритми. А като солист ще можем да чуем Рафаел Агире – един от най-добрите съвременни китаристи, наричан от списание „Ехо“ „последовател на традициите на великата испанска школа; музикант, чието свирене е „благодат“.
Рапсодия „Испания“ е най-известното оркестрово произведение на французина Еманюел Шабрие. Написано през 1883 след пътуването му в Испания, то е посветено на диригента Шарл Ламурьо, с когото композиторът е бил в дружески взаимоотношения. Рапсодията се появява на бял свят в периода между януари и август 1883 и най-напред се нарича „Хота“, но през октомври 1883 получава заглавието „Испания“. Първоначално Шабрие работи над нея като клавирен дует, но впоследствие тя се превръща в произведение за цял оркестър. Записана още на първото изпълнение и приета доста добре от критиката, Рапсодия „Испания“ затвърждава славата на Шабрие. Тя е високо оценена от Льокок, Дюпарк, Хан и Де Файя, които не са очаквали някой композитор, дори испански, да съумее да постигне такава автентична версия на хотата. Дори Густав Малер признава достойнствата на творбата и я обявява за „начало на съвременната музика“ пред музикантите от Ню-Йоркската филхармония. Колкото до Шабрие – самият той неведнъж описва произведението като „пиеса във фа и нищо повече“.
Първото публично изпълнение на Рапсодия „Испания“ е на 4 ноември 1883 в Théâtre du Château d’Eau за концертите на Société des Nouveaux в Париж. Диригент е бил Шарл Ламурьо. Искряща, ефектна и по испански темпераментна, Рапсодията е творба с богата оркестрация и ярки мелодии и ритми. С течение на времето тя влиза трайно в репертоара на водещите оркестри и днес с голям успех се изпълнява по света.
Концертът за китара „Аранхуес“ на Хоакин Родриго е написан през 1939 година в Париж, малко след края на Испанската гражданска война. Той е посветен на китариста Рехино Сайнс де ла Маса, който е и първият му изпълнител. Концертът е вдъхновен от „Palacio Real de Aranjuez“ – Кралския пролетен курортен дворец с прилежащи градини, построен от Филип Втори през втората половина на 16-и век и преустроен в средата на 18-и век от Фердинанд Шести. Произведението се опитва да пренесе слушателя в други измерения посредством пробуждането на звуците на природата. Самият Родриго описва концерта си като „завладяващ аромат на магнолии, пеене на птици и фонтаните в градините на Аранхуес“.
Бивайки почти сляп още от тригодишна възраст, Хоакин Родриго не свири на китара, но все пак е успял да запечата и проектира ролята на китарата в испанската музика. Прочутата втора част на концерта – Adagio – е написана в си минор. Родриго и неговата съпруга – Виктория – дълги години пазят мълчание за това откъде е дошло вдъхновението за написването на тази част и така се е създало впечатлението, че тя е вдъхновена от бомбардировката над испанския град Герника през 1937 година. В крайна сметка, в своята автобиография Виктория заявява, че това е едновременно спомен за щастливите дни от техния меден месец, прекаран в Кралския дворец – Аранхуес – и отговорът на Родриго на нейното преждевременно първо раждане.
Премиерата на „Аранхуес“ е на 9 ноември 1949 в Palau de la Música Catalana - Барселона. Солист е Рехино Сайнс де ла Маза, съпрожда оркестър „Филармоника“ – Барселона, дирижиран от Сесар Мендоса Ласал.
Испанското капричио на Николай Римски-Корсаков е сюита от пет части, следващи една след друга без прекъсване, които рисуват природни картини, народни празненства и бита и характера на испанците. То е написано през 1887 на базата на испански мелодии и не е известно кое точно е вдъхновило композитора за неговото създаване. Любопитна е забележката на самия автор: „Публиката и критиците са на мнение, че капричиото е превъзходно оркестрирана пиеса. Това е невярно. Капричиото е блестящо оркестрово произведение. Смяната на тембрите, удачният избор на мелодични рисунки и фигуративни модели, които съответстват на всеки род инструменти, ритъмът на ударните и неголемите солови каденци за определен инструмент-соло и прочие, са същността на това съчинение, а не неговата т.нар. „оркестрация“. Испанските теми са предимно с танцувален характер и ми дадоха богат материал за използване на разнообразни оркестрови ефекти“ . И действително, в това произведение композиторът се разкрива като блестящ, ненадминат майстор-познавач на оркестъра.
Петте части на капричиото са: Alborada, Variazioni, Alborada II, Scena e canto Gitano, Fandango asturiano. Творбата е изпълнена за първи път на 31 октомври (12 ноември) 1887 в Петербург, под диригентството на автора. По думите на съвременниците, Испанското капричио е прозвучало толкова ярко и увлекателно, че по-убедителен прочит не е можел да направи дори и самият Артур Никиш, който го дирижира по-късно на един от своите концерти. На репетициите на Капричиото присъства и самият Чайковски, който нарича творбата „велик шедьовър“. След концерта той поднася на Римски-Корсаков венец, на чиято лента е написано: „На най-големия майстор на оркестрацията – от негов искрен почитател“. Тогава Чайковски изразява и своето шеговито пожелание да участва в някое от следващите изпълнения на капричиото, като свири на кастанети.
По време на първата световна война Мануел де Файя написва балет в две действия: „Губернаторът и жената на мелничаря“. Произведението е изпълнено за първи път през 1817 година. Сергей Дягилев, присъствал на премиерата, помолва Де Файя да преработи балета и в крайна сметка той получава заглавието „Тривърхата шапка“. Либретото е на Грегорио Мартинес Сиера по повестта на Педро Антонио де Аларкон «El sombrero de tres picos» (Тривърхата шапка). Хореограф е Леонид Мясин, а костюмите и декорите са създадени от Пабло Пикассо. „Тривърхата шапка“ се състои от сменящи се номера, които са свързани помежду си с пантомимни сцени. В основата на спектакъла е фламенкото, а също така – характерните танци фанданго и хота. Балетът пресъздава историята на мелничаря и неговата жена, които са зависими от губернатора, стремящ се да прелъсти мелничарката, което довежда до публичното му осмиване.
Премиерата на творбата е на 25 януари 1920 година в Париж, а малко по-късно – на 27 април същата година балетът е представен и в Монте Карло.
Рафаел Агире се увлича по китарата от детските си години. От 8-годишен започва да се занимава професионално с нея в Консерваторията в Малага. Още на 16 заявява себе си като обещаващ млад музикант. Дебютира с „Concierto de Aranjuez“ и Младежкия симфоничен оркестър в Малага, обикаляйки Испания и Мароко. По същото време получава стипендии от Правителството на Испания и Немския фонд „Хумболдт“ и продължава обучението си в Консерваторията в Дюселдорф при знаменития Хоакин Клерч. Началото на неговата блестяща кариера е отбелязано с покоряването на повече от 13 престижни международни конкурса. Днес Агире си сътрудничи с водещи симфонични оркестри, записва за Warner Classics и Naxos, свири в най-престижни концертни зали като Карнеги Хол, Концертгебау, Филхармонията на Елба, Концертхаус Виена, Сеул Арт Център и много други.
Изпълнител с невероятна артистична харизма, Рафаел Агире е международно признат музикант, чието дълбоко разбиране на музиката, ослепителна виртуозност и изключително разнообразен репертоар го отвеждат в 37 страни. Той е виртуоз с феноменална техника и невероятна интерпретация. Критиците не спират да се възхищават на особения му маниер на звукоизвличане – непринуден и в същото време медитативен, благодарение на което неговият прочит на китарната класика е поновому дълбок и завладяващ.
В момента Рафаел Агире живее в Мадрид и е един от най-добрите съвременни китаристи в света.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
В петък (11 април) от 19 ч. в зала "България" е концертът "Размисли преди Великден" на Симфоничния оркестър на БНР. Константин Илиевски , главният диригент на Радиосимфониците, представя в "Артефир" програмата на празничния концерт, в която са закодирани дълбоки послания, свързани с предстоящия празник. "Програмата е типична за..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009 година. Във фаталния ден е пътувал за турне, където трябвало да свири с Филхармоничния оркестър на Бъфало, Ню Йорк, като член от групата на тромпетиста Чък Манджионе. Приближавайки се до Бъфало,..
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg