Политология по време на служебен кабинет – от кого зависи промяната

Политолози и политологията във време на пандемия и служебно правителство. Каква е ролята и каква е играта на политолога? От кого зависи промяната?

Темите коментира в “Нашият ден“ политологът Христо Панчугов.

"Важно е да започне промяна в българското общество, която да отиде отвъд очакването пасивно да се случи нещо.

Характерно е, особено за българската избирателна система, тя отбелязва сравнително точно и адекватно предпочитанията на българското общество. Каквито са нагласите на българските граждани, това се оказва и съставът на парламента повече или по-малко.

Не можем да очакваме българските граждани сами да стигнат до идеята за промяна. Това е отговорност на политическото лидерство.

Но е важно българските граждани да осъзнаят, че промяната зависи от тях. Да осъзнаят, че извън механизма на изборите имат други механизми, чрез които да се самоорганизират и да търсят промяната."

Политологията

"Причинно-следствените връзки са нещо, с което най-много се злоупотребява в политологията в момента.

Необходимо е да отгледаме, поне тази част от политолозите, които се занимаваме с академична дейност, да отгледаме такава прослойка политолози, които да правят безпристрастен анализ.

Да правят анализи на базата на данните и този анализ да бъде точен, лишен от пристрастия. Да обговарят важните проблеми, тези които имат последици за цялото общество.

От там нататък е напълно нормално да има и една професионална прослойка, която е част от различни политически формации и партии. Която обаче наистина прави същото. Свързва данните с политическата част, най-общо казано. Въпросът е, че двете качества в България се бъркат.

По-скоро както и със социологията в един момент се създаде една група сред българските политолози, които битуват в двойно качество. Хем се опитват да изглеждат неангажирани и неутрални, и обговарящи важни за обществото проблеми, хем същевременно се опитват да създават нагласи, да манипулират през нещата, които се казват.

Това всъщност създаде едно много странно име на българската политология. И е тенденция, за която е хубаво да си дадем сметка, с която е хубаво да започнем да се борим – двете неща трябва да бъдат разделени.

Те не са непременно лоши или добри, но се създава усещането, че всеки политолог се опитва да манипулира общественото мнение. Че говори неща, които са угодни на един или друг политически интерес, а това е много вредно."

Темата коментира в “Нашият ден“ и Андреа Стоева, студентката по политология:

Служебен кабинет

"Настоящият кабинет едва ли ще използва ограниченото си време за реваншизъм. Важно да докаже, че е умерен и експертен, защото все пак отразява и избора на президента. А той се готви за преизбиране.

Крайно време е да бъде обяснено, че уволненията са поради пропуски в работата на конкретните лица и липсата на компетентност и че освобождаването им е оправдано."

Очакванията от изборите

"Всички се чудим дали ще има някаква промяна в дългосрочен план. Кое ще доведе до тази промяна. Изглежда ние всеки път делегираме неуспехите си само на политиците. Някой беше казал, че да очакваш политиците да водят е същото като да очакваш опашката да води кучето."

Избираме хора, без да обръщаме внимание на програми, на политики и се чудим защо не ни се получават нещата

"Ако искаме добрата промяна, трябва колективно да изградим нов модел, който със своята ефективност всъщност да покаже колко неефективен и компрометиран е бил старият. Но това няма как да се случи, защото ние наблюдаваме едни и същи инструменти и лица. Трябва все повече хора да бъдат мотивирани да вземат участие в изборите.

Ние, като политолози, имаме една задача и тя е – да представим наратив, който включва всякакви гледни точки. А също и отчита дефектите на политическия процес, без да бъде избирателен. Трябва да предложим интерпретация, която не е полезна само на определени хора, а на всички. Това трябва да стане, когато се придържаме максимално към обективността.

Това, което ми направи впечатление в рамките на предишната предизборна кампания, в говоренето на мои колеги – като че ли има някакво отклоняване от тази задача – да се посочат и обяснят причинно-следствените връзки. Това се заменя от едно говорене, в което се усещат политически пристрастия, някакви лични мнения.

По този начин силно се компрометира и качеството на самия анализ. Смятам, че е все по-трудно да се отървем от собствените си субективни истини, а това трябва да се случи, защото в противен случаи няма как да бъдем полезни на хората."

Разговорите може да чуете от звуковите файлове.