Накъде върви пътят, който превръща едно някогашно дете в голямо дете? Режисьорът Никола Бошнаков разказва в "Нашият ден" за откритите по пътя истории и за заешките работи (в дните на появата на книгата „Заешка му работа“, художник – Мила Попнеделева - Генова). Той не мисли, че с книгите за деца трябва непременно да се цели постигането на някакъв възпитателен или образователен ефект директно.
"Още в детската градина разбрах, че мечтата ми е да съм пенсионер и да играя табла по цял ден... Оттогава твърде малко съм се променял – в общи линии, акъл ми си е същият. Сега вече се оказва, че много по-рядко има с кого да играеш табла в тия времена... Таблата е табиетлийска работа, като че ли остана в някаква друга епоха – иска време. Има и друг проблем – аз не търся случайни хора, приятно се играе с близки хора, с непознати става нещо спортно, което е друго."
Казват, че ако човек прави това, което иска, на практика не работи
"Да, 2006 г. се пенсионирах. Дотогава бях бизнесмен. Имах 7 сергии за вестници, и в кръчмарския бизнес бях и видеотека... Започнах 1996 г. Завърших училище, успях да се влюбя и съответно да се явя на кандидатстудентски изпит в СУ с половин конспект по история и половин конспект по литература (паднаха се теми от другите половини). Съответно започнах работа в цех "Втора боя", Завод за металорежещи машини (ЗММ). С последната заплата и с малко помощ от баща ми – начален капитал за една сергия за вестници. След това настъпиха тези силни инфлационни времена и се купуваха единствено две неща – хляб и вестници. Бизнесът се разрасна, на 10-ия месец имах вече 7 сергии и кръчма. Тогава ме взеха в казармата... бягах от казармата да сключвам договори... Имаше възходи и падения до 2006 г. Както Пеевски и майка му минаваха и си купувах вестници от мене, изкупиха всички вестници – буквално наедро. И с това се приключи."
"Пенсионерският живот"
"Той минава по формулата "Който го мързи да работи по 8 часа на ден, работи по 18."
Книгата
"Много ми е трудно сам да си преценявам текста. Това е стар боен текст – той е минал през множество приятели. Тази книга здраво отлежа. Тя е като писана от някой друг, който е имал повече идеи, по-бързо му е щракала главата, по-гневен е на света, по-категоричен е от мен в много отношения."
Градинарят е един, а идват много началници и комисии
"Често се случва и в живота да сме единствен градинар, а наоколо – само началници. Това е нещо, свързано с нашата народопсихология. Тука всеки работи нещо за малко, щото след малко ще го извикат да става директор. Това е стар текст, но излезе доста точен."
"Заешка му работа"
"Нормалната заешка символика. Има си специалисти по заешката символика. Книжката е посветена на Светлана Комогорова-Комата – тази известна и безкрайно добра преводачка. Тя, като редактор, прочете книгата и след като я попитах "Става ли?", тя каза "Става", това беше редактирането.
По-важна е нейната роля в написването на книгата. В този момент аз бях, много меко казано, в минорно настроение. Комата ме свърза с някакъв англичанин, на когото трябваше да превеждам, докато тича по банките. Англичанинът беше нервен, лишен от правото да си харчи парите, и влизахме непрекъснато в серия сражения. Едни такива 7-8 дни в добро темпо внезапно ме изкараха от минорното настроение в мажорно. И трябваше да направя нещо за Комата. И понеже всеизвестно тя е голям почитател на зайците и борец за позайчване на Вселената, ѝ написах книжка за зайци.
Аз съм късметлия, защото имам приятели, Когато съм имал нужда, никога не съм бил изоставян", заключава Кольо Бошнаков и разказва още за "своите творчески планове".
Чуйте повече в звуковия файл.
Никола Бошнаков е работил като бояджия в цех "Втора боя", продавач на вестници, барман, монтажист, сценарист и режисьор на документални филми. "Заешка му работа" е неговата първа приказка.
Имало едно време едно семейство зайци и то развивало предприемачество, технологии и шоубизнес в оранжерия. Не че работели много – Татко Заек седял, четял дебели книги и благодарение на Майския бръмбар, пощальона, играел кореспондентски шах с един полски заек, а Мама Зайка плетяла пуловери и гледала сериали по телевизията. Вечер пиели морковен сок и замезвали със зеленце, а сутрин пиели зелев сок и закусвали с моркови. Те били родители на едно малко зайче, което не било какво да е, ами едно такова морковено. Колкото и зелев сок да пиело, по-морковено оранжево ставало. Отгоре на всичко не било обикновено морковено зайче, ами цяла зайка и малка мадама. Татко и Мама му викали Морковка.
Това е историята на едно необикновено зайче, което не било какво да е, ами едно такова морковено. В нея се споменават още един Добър (дали) градинар, разни Началници – големи и малки, чужбински делегации и дори става дума за модни тенденции и парфюми. Но най-вече това е история за истинските приятели, които са на една крачка от теб.
Снимки – личен профил на Никола Бошнаков във Фейсбук.Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg