Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кино с думи:

Визуалният свят на филма

В киното необикновеното се превръща в обикновено. Художниците са творците, които успяват да материализират вътрешния свят на филмовите герои, за да създадат реални или магични пространства, които подпомагат пътуването във времето на една кино продукция чрез декори, костюми, реквизит.

За да разкрием повече от магията на това как се създава визуалният свят на един филм, си говорим с Мира Каланова и Ина Михайлова в близо 50 минути на Епизод 12 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Мира Каланова е български сценограф. Тя е работила по филмите „Сестра“, „Страх“, „Каръци“, „Смарт Коледа“, „Известният непознат“, както и като костюмограф по филмите „Стъпки в пясъка“, „Хълмът на боровинките“, „Пансион за кучета“ и „Случайни чаши“. Сценограф и на множество театрални представления на театралните сцени в България, двукратен носител на „Аскеер“ за сценография и преподавател по „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Ина Михайлова е български гримьор. Тя се грижи за сценичния грим на актьорите в Театър „София“ и за тези в различни филмови и телевизионни продукции. Има професионален опит като гримьор и в операта и музикалния театър. Гримирала е и актьорите, участвали във въстановките на документалната поредица „5 минути София“.

Преди да започне процесът по реализирането на един филм, в началото стои написаният сценарий, който след това се превръща в неделимо цяло на говоримо слово и картина. Ролята на художниците на кино продукции е да проектират света, който ще бъде създаден след това в реален размер. Сценографът е истинска Ренесансова личност, защото трябва да съчетава в себе си уменията на архитект, дизайнер и инженер, а знанията му за различните видове изкуства да му дават свободата да открива множество връзки между произведенията на изкуството и техния визуален свят.

Освен важната симбиоза с костюмографи и гримьори, сценографът работи плътно с режисьора и оператора на филма. Откриването на подходящите локации, чрез които да се разкаже историята на екран, е сложен и дълъг процес, споделен в пътуване и непрестанни разговори. Основите, на които се изгражда визуалният свят, са общите решения за атмосферата, настроението и светлината, а референциите към други филми или примери от историята на изкуството са неминуеми.

Пред хората, които изграждат материалния свят на филма, стои предизвикателството той да бъде достоверен, дори когато създава несъществуващи обекти и персонажи. За да бъде провокирана определена емоция у зрителя, кино творците боравят с всички познати за него символи – цветове, материи, предмети, светлина.

За всички тези комплексни компоненти, които трябва да съчетаят художниците на филма, както и за много интересни истории от личния професионален опит на Мира Каланова и Ина Михайлова, можете да чуете в епизода.

И още:

· Сценографът – човек с висока визуална култура и знания в много области и изкуства;
· Взаимната работа на сценографите, костюмографите и гримьора;
· Спойката между сценографа, режисьора и оператора;
· Създадените вече произведения на изкуството като референции, които помагат в работния процес;
· Изграждането на достоверна действителност и автентични персонажи;
· Връщането назад във времето чрез филмовите продукции – как се пресъздава един истински живот от миналото;
· Визуалното, което говори повече на зрителя, дори повече и от самите думи;
· Съвместната работа на сценографите с консултанти за спецификите на дадена епоха;
· Изготвяне на т.нар. „досие“ или „библия“ – работна книга, в която всичко се описва подробно;
· Разликата в създаването на визуалния свят в киното и театъра;
· Детайлите, които носят значение за атмосферата в даден филм;
· Вдъхновението от външния свят и времевия контекст, в който живеем.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01