В киното необикновеното се превръща в обикновено. Художниците са творците, които успяват да материализират вътрешния свят на филмовите герои, за да създадат реални или магични пространства, които подпомагат пътуването във времето на една кино продукция чрез декори, костюми, реквизит.
За да разкрием повече от магията на това как се създава визуалният свят на един филм, си говорим с Мира Каланова и Ина Михайлова в близо 50 минути на Епизод 12 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Мира Каланова е български сценограф. Тя е работила по филмите „Сестра“, „Страх“, „Каръци“, „Смарт Коледа“, „Известният непознат“, както и като костюмограф по филмите „Стъпки в пясъка“, „Хълмът на боровинките“, „Пансион за кучета“ и „Случайни чаши“. Сценограф и на множество театрални представления на театралните сцени в България, двукратен носител на „Аскеер“ за сценография и преподавател по „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Ина Михайлова е български гримьор. Тя се грижи за сценичния грим на актьорите в Театър „София“ и за тези в различни филмови и телевизионни продукции. Има професионален опит като гримьор и в операта и музикалния театър. Гримирала е и актьорите, участвали във въстановките на документалната поредица „5 минути София“.
Преди да започне процесът по реализирането на един филм, в началото стои написаният сценарий, който след това се превръща в неделимо цяло на говоримо слово и картина. Ролята на художниците на кино продукции е да проектират света, който ще бъде създаден след това в реален размер. Сценографът е истинска Ренесансова личност, защото трябва да съчетава в себе си уменията на архитект, дизайнер и инженер, а знанията му за различните видове изкуства да му дават свободата да открива множество връзки между произведенията на изкуството и техния визуален свят.
Освен важната симбиоза с костюмографи и гримьори, сценографът работи плътно с режисьора и оператора на филма. Откриването на подходящите локации, чрез които да се разкаже историята на екран, е сложен и дълъг процес, споделен в пътуване и непрестанни разговори. Основите, на които се изгражда визуалният свят, са общите решения за атмосферата, настроението и светлината, а референциите към други филми или примери от историята на изкуството са неминуеми.
Пред хората, които изграждат материалния свят на филма, стои предизвикателството той да бъде достоверен, дори когато създава несъществуващи обекти и персонажи. За да бъде провокирана определена емоция у зрителя, кино творците боравят с всички познати за него символи – цветове, материи, предмети, светлина.
За всички тези комплексни компоненти, които трябва да съчетаят художниците на филма, както и за много интересни истории от личния професионален опит на Мира Каланова и Ина Михайлова, можете да чуете в епизода.
И още:
· Сценографът – човек с висока визуална култура и знания в много области и изкуства;
· Взаимната работа на сценографите, костюмографите и гримьора;
· Спойката между сценографа, режисьора и оператора;
· Създадените вече произведения на изкуството като референции, които помагат в работния процес;
· Изграждането на достоверна действителност и автентични персонажи;
· Връщането назад във времето чрез филмовите продукции – как се пресъздава един истински живот от миналото;
· Визуалното, което говори повече на зрителя, дори повече и от самите думи;
· Съвместната работа на сценографите с консултанти за спецификите на дадена епоха;
· Изготвяне на т.нар. „досие“ или „библия“ – работна книга, в която всичко се описва подробно;
· Разликата в създаването на визуалния свят в киното и театъра;
· Детайлите, които носят значение за атмосферата в даден филм;
· Вдъхновението от външния свят и времевия контекст, в който живеем.
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият ден" Десислава Желева от издателството разказва повече за митологичния за роман. Книгата е голяма, сложна, философска. В цели 800 страници авторът балансира между мистичното и реалността, между..
Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..
Лятна предпремиера на сборника "Българска работа. Съгласуване на времената" на Стефан Минчев предстои на 15 август от 18 ч . Събитието с модератор Аксиния Михайлова, която е редактор на книгата, ще се състои на откритата сцена Експоцентър "Флора" - Бургас . По думите на Минчев заглавието е директна препратка към израза на Иван Хаджийски –..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg