В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий класическият музикален блок на програма „Христо Ботев“ – „Неделен следобед“, започва нова рубрика, в която продуцентът на симфоничната музика в Музикалната къща на БНР Марио Ангелов, ще представя звукозаписната дейност на СО на БНР. Целта на рубриката е да акцентира върху специфичната за един радиооркестър работа и на първо място върху изпълняването и регистрирането на българска музикална класика.
„Този оркестър продължава да извършва една, така да се каже, възрожденска дейност по записване и поддържане на българската професионална музикална култура“ – казва продуцентът.
В едно от първите си интервюта за програма „Христо Ботев“ на БНР през 2017 г. главният диригент Марк Кадин, току-що встъпил в длъжност, убедено заяви, че репертоарната му политика ще включва на първо място регистрации на българска музика, като предимство ще се дава на българските творби, които не са записани досега.
„Това първо е естествено“ – казва Марио Ангелов. „Второ, аз също смятам, че това е основна функция и задача. Освен това в момента БНР се явява единствен продуцент на тази музика: първо – историческата авторска българска музика, второ – съвременната авторска музика. Ние ако не правим това, какво друго да правим?... От 2017 година бих казал, че основната ни дейност е записване и в последно време даже издирване на забравени, пролежали десетилетия композиции. Бързам да кажа, че не всички от тях са със супер високо професионално издържано качество (в смисъл на добра оркестрация, или добро изграждане на формата), но нека да не забравяме, че ако става дума за композиции, които са писани през 30-те години на ХХ век, това са творби, с които нашите тогава професионални автори са правили първи опити“.
Разисквайки репертоарната политика на главния диригент Марк Кадин продуцентът на СО на БНР споделя: „Всъщност се оказа, че един небългарин е доста добър и голям патриот.
Но това е защото той е такъв човек и така е възпитан. Аз мисля, че ако беше отишъл да ръководи симфоничния оркестър на Китайското национално радио, сигурно щяха да записват само китайска музика…
Марк Кадин като висок професионалист идва със своята школовка: трябва нотата, която е написана, в съотношението и оркестрацията, каквато е, да бъде изпълнена.
И тук няма никакво значение, дали е две четвърти, шест четвърти, или седем осми… Ние с него имаме пълно единомислие по един въпрос: има като че ли някаква насложеност в изпълнението (особено на тези симфонични и камерни композиции, които са в неравноделен размер) за едно излишно и изкуствено подчертаване на този неравноделен размер.
Там, където има сложен акцент от автора, нека да си го има. Но където няма, всъщност не трябва да се прави едно такова „дебелашко затормозяване“ бих го нарекъл – удар или с пета, или направо с коляно или с лакът! И само и единствено по този начин да покажем, видите ли: „Ах! Как го усещаме този български ритъм!!!“. Това на мен не ми харесва…
Един страничен поглед, в който има и обединяване на метрични времена, или пък различен подход към изграждане на цялата форма – аз мисля, че българската музика само печели от това. Ние също трябва да се опитаме да направим една метарефлексия за себе си – да се погледнем отстрани и да си дадем сметка, че не всичко започва с нас и не ние сме най-велики. Да, има нещо много характерно, но то е част от общите културни постижения“.
Рубриката на Марио Ангелов „Радиосимфониците“ ще можете да слушате веднъж месечно в неделя, от 15.10 до 16.00 часа.
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg