В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий класическият музикален блок на програма „Христо Ботев“ – „Неделен следобед“, започва нова рубрика, в която продуцентът на симфоничната музика в Музикалната къща на БНР Марио Ангелов, ще представя звукозаписната дейност на СО на БНР. Целта на рубриката е да акцентира върху специфичната за един радиооркестър работа и на първо място върху изпълняването и регистрирането на българска музикална класика.
„Този оркестър продължава да извършва една, така да се каже, възрожденска дейност по записване и поддържане на българската професионална музикална култура“ – казва продуцентът.
В едно от първите си интервюта за програма „Христо Ботев“ на БНР през 2017 г. главният диригент Марк Кадин, току-що встъпил в длъжност, убедено заяви, че репертоарната му политика ще включва на първо място регистрации на българска музика, като предимство ще се дава на българските творби, които не са записани досега.
„Това първо е естествено“ – казва Марио Ангелов. „Второ, аз също смятам, че това е основна функция и задача. Освен това в момента БНР се явява единствен продуцент на тази музика: първо – историческата авторска българска музика, второ – съвременната авторска музика. Ние ако не правим това, какво друго да правим?... От 2017 година бих казал, че основната ни дейност е записване и в последно време даже издирване на забравени, пролежали десетилетия композиции. Бързам да кажа, че не всички от тях са със супер високо професионално издържано качество (в смисъл на добра оркестрация, или добро изграждане на формата), но нека да не забравяме, че ако става дума за композиции, които са писани през 30-те години на ХХ век, това са творби, с които нашите тогава професионални автори са правили първи опити“.
Разисквайки репертоарната политика на главния диригент Марк Кадин продуцентът на СО на БНР споделя: „Всъщност се оказа, че един небългарин е доста добър и голям патриот.
Но това е защото той е такъв човек и така е възпитан. Аз мисля, че ако беше отишъл да ръководи симфоничния оркестър на Китайското национално радио, сигурно щяха да записват само китайска музика…
Марк Кадин като висок професионалист идва със своята школовка: трябва нотата, която е написана, в съотношението и оркестрацията, каквато е, да бъде изпълнена.
И тук няма никакво значение, дали е две четвърти, шест четвърти, или седем осми… Ние с него имаме пълно единомислие по един въпрос: има като че ли някаква насложеност в изпълнението (особено на тези симфонични и камерни композиции, които са в неравноделен размер) за едно излишно и изкуствено подчертаване на този неравноделен размер.
Там, където има сложен акцент от автора, нека да си го има. Но където няма, всъщност не трябва да се прави едно такова „дебелашко затормозяване“ бих го нарекъл – удар или с пета, или направо с коляно или с лакът! И само и единствено по този начин да покажем, видите ли: „Ах! Как го усещаме този български ритъм!!!“. Това на мен не ми харесва…
Един страничен поглед, в който има и обединяване на метрични времена, или пък различен подход към изграждане на цялата форма – аз мисля, че българската музика само печели от това. Ние също трябва да се опитаме да направим една метарефлексия за себе си – да се погледнем отстрани и да си дадем сметка, че не всичко започва с нас и не ние сме най-велики. Да, има нещо много характерно, но то е част от общите културни постижения“.
Рубриката на Марио Ангелов „Радиосимфониците“ ще можете да слушате веднъж месечно в неделя, от 15.10 до 16.00 часа.
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg