Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой:

Народното читалище

Снимка: unionchitalishta.eu

По случай празника на народните читалища и началото на честванията на 165 години общо народно читалищно дело в рубриката „Главен герой“ на "Нашият ден" влизат Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, и Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“.

На 30 януари 1856 г. в Свищов учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Александър Шишманов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват читалище с музеум, като поставят началото на читалищното дело у нас. 

Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“, разказва за ролята на народното читалище за националното самосъзнание и държавността:

"Може би е по-интересно да се говори за периода малко преди основаването, защото е странно как така – през 1856 г., когато няма България, когато понятието за държавност отдавна е изтрито и много поколения не са го чували – на пръв поглед изведнъж се създава една съвсем нова организация, чисто българска, която поставя съвсем нови и непознати начини за функциониране и за управление (например управлението с висшегласие – нещо абсолютно непознато дотогава). Там се поставят основите на българската държавност – нищо, че България я няма."

Чуйте повече в звуковия файл.

За началото на честванията на 165 години общонародно дело в България Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, разказва в "Нашият ден":

"Честит празник на всички българи, на всички български учители и читалищни деятели, актьори, писатели, журналисти – всички, които творят българското слово! Всичко е трудно, щом се отнася до духовен свят, тъй като материалното рано или късно се опитва да победи духовното. Но ако не бяха първите читалища в България, едва ли нашата култура щеше да изживее своите висоти и своите златни времена. Читалищата родиха театъра, духовите оркестри, всичко е днес е националната ни култура. Защото бяха създадени почтено – не е имало задни помисли, когато са се събирали хората да учредяват читалища."

Чуйте повече в звуковия файл.

Идеята за читалищно съюзяване възниква през епохата на Българското възраждане, но учредяването на Съюза на народните читалища става след Освобождението, през 1911 г. Център на идеята за читалищно съюзяване е Цариградското българско читалище, което я обсъжда на 5 април 1870 г. и предлага „всяко читалище да държи върху горний въпрос едно заседание“, а през 1871 г. вече се твърди, че същественият въпрос не е „разгледванието на тази идея, но приложението ѝ в действие“. Приема се „Възвание към читалищата“, отпечатано във в. „Македония“ на 7 септември 1871 г., и започва работа за утвърждаване на списание „Читалище“ като „звено на всичките български читалища из България за съобразната им и еднаква дейност по събужданието и просвещението на целия български народ по всичките страни от общото ни Отечество“.

Тази идеи не се осъществява докрай, защото настъпват нови времена и нови процеси в българското общество, чиито най-ярки изразители са идеолозите на националната революция В. Левски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ст. Стамболов, избухват Старозагорското и Априлското въстание. Цариградските дейци, по думите на Тончо Жечев, „замлъкват, а техните събратя от вътрешността на страната и от Румъния са първи във въстанията и Руско-турската освободителна война“. По време на тези събития дейността на читалищата прекратява, но се възроди отново след Освобождението „за мирна оран на нелеката българска културна нива“.

Идеята за читалищно съюзяване се разгръща след Освобождението, в началото на ХХ век, когато стопанските отношения в страната се стабилизират, връща се част от интелигенцията (учители, лекари, адвокати) в селата и малките градове, появява се нужда от нов тип духовно и политическо общуване, което да надхвърля рамката на държавнитe просветни и културни институции.

Интересни са статистическите данни за читалищата през този период: ако в първите десетина години (до 1890 г.) се основават 84 читалища, през следващите 20 години (до 1910 г.) се създават нови 796. Като се включат и възстановените след Освобождението, към 1910 г. в България има 1076 читалищни и подобни на тях културно-просветни дружества и организации.

Читалищните дейци не си правят илюзии, че могат да постигнат значителен напредък, ако са разединени. Затова през 1904 г. сливенският обществен и читалищен деец Стефан Гидиков отново поставя въпроса за читалищното съюзяване. Въз основа на своя практически опит той развива идеята, че многобройните културно-просветни и други подобни организации могат да достигнат „нов подем и нов разцвет“ само „обединени, сгрупирани около читалищата“ като естествен център на културно-просветния живот в страната. Той обосновава тази идея в Юбилейния сборник на разградското читалище през 1904 г. и в Юбилейния сборник на сливенското читалище „Зора“ през 1910 г.

Из статия на д-р Стойко Лазаров от сборника „150 години народно читалищно дело”

Снимки – Съюз на народните читалища


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Узунов, Емил Янев и доц. д-р Владимир Божилов (отляво на дясно)

Разходка из космоса на чудесата

В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители   в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..

публикувано на 05.04.25 в 17:05

"Дизайн срещу съвременно изкуство" – артпотенциал без конфликт

В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA –  художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..

публикувано на 05.04.25 в 16:35

Поетическите сънища на Владимир Левчев

Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..

публикувано на 05.04.25 в 09:15

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05