Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Митко Новков: Програмата е един от водещите културни институти на българската духовност

Честит празник на програмата за култура и образование "Христо Ботев"

Светлана Димитрова: Духът е много творчески, изпълнен с много нови идеи, променяме се

Снимка: БГНЕС

Празнуваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Празнуваме буквите – онези сакрални знаци, които издигат съществуването ни над окаяния бит и варварското всекидневие и ни определят като народ на духа. Днес е ден за поклон пред древните далновидни владетели, имали силата и мъдростта да спасят едно духовно дело, което привидно не прибавя нови територии към държавата, но приобщава към българския хоризонт далечни духовни пространства. 

Честит празник за щастието да принадлежим към една по-висока същност, отколкото е видимото с неговите често невъзвисяващи битки.

Днес е празник на учителите, които вярват в способностите на учениците си, и на учениците, които надминават своите учители, защото просветата дава хоризонти за стремеж. 

Днес е празник наградените за постижение в българската култура, но и на тези, за които културата е начин на живот и естествена вътрешна потребност 365 дни в годината.

Днес ние от програма "Христо Ботев" поздравяваме всички – и тези, за които химнът "Върви, народе възродени" е код за принадлежност в който и край на света да са открили възможност за дом. Но поздравяваме и тези, които точно днес ще се посвенят и няма да напишат в социалните мрежи "4estit 24 may". Честит празник на тези, които знаят, че "не знаят" се пише отделно, а "незнание" е една дума. Честит празник за щастието да си казваме всеки път на 24 май "Честит празник".

Днешният ден е празник и за всички колеги от програмата за култура и образование на Българското национално радио "Христо Ботев" – медията без аналог в българския ефир, както няма аналог по света и днешният светъл празник.

Митко Новков, директор на програма "Христо Ботев", водещ на предаването "Премълчаната история", магистър по психология и философия, автор на много книги, литературен критик, медиен наблюдател, театрален, кино- и художествен анализатор. Той разказа в "Артефир" какво ново предстои да се случва в програмата – за водещите, авторите и новите предавания – и какво определя програмата като истинска културна институция:

"Програма "Христо Ботев" отдавна е културна институция. Тя е такъв културен институт, какъвто е Националната опера, Народният театър, Народната библиотека... Много се радвам, че онова, което правим заедно с колегите, още повече с обновената схема, затвърждаваме и утвърждаваме точно този характер на програма "Христо Ботев" – на един от водещите културни институти на българската духовност през вековете. 

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Програмата и радиото освен съдържание са и ритъм. Главни "виновници" за ритъма в радиото са музикалните редактори и техните избори. Светлана Димитрова, главен редактор на програма "Христо Ботев", дългогодишен водещ и музикален продуцент, сподели в "Артефир":

"Всички музикални редактори в програмата са изключително компетентни и аз се радвам, че работим с такъв екип, който умее да подбира и да представя музиката по най-добрия начин. Иска ми се да отбележа завръщането на Следобедната музикална линия в 14 часа – от понеделник до петък – класическа музика. Специално искам да отбележа музикалните вечери на програмата. Сега започват летните фестивали и ние ще пренесем слушателите на много от концертите, които предстоят, с директни предавания; оперната ни вечер всяка събота... Радиосимфониците в Неделния следобед... Много се радвам, че духът е много творчески, изпълнен с много нови идеи. И да, променяме се."

Чуйте целия разговор от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01