Милка Василева: За съжаление медицинските стандарти не работят в практиката

Разбирането, че качеството на медицинската помощ трябва да се определя чрез „стандарт” възниква у нас през 90-те години на ХХ век.

Най-вероятната причина за това е намерението на обществото за присъединяване към ЕС и стремежът за доближаване на нашето законодателство и ползваната в него терминология до европейските.

Понятието е въведено на законодателно ниво през 1999 г., с приемане на ЗЛЗ (чл. 6) като: „стандарт за лечение”. Този текст търпи развитие. През 2002 г. е определено, че става въпрос за „стандарти за качество на оказваната медицинска помощ” и тяхното утвърждаване се прави с Наредба на Министъра на здравеопазването. Пояснението, че тези стандарти са именно „медицински”, се прави за първи път през 2004 с приемане на ЗЗ (чл. 80). През 2010 г. словосъчетанието „медицински стандарт” е усвоено и във разглеждания чл. 6 от ЗЛЗ, а последващите изменения в него са само редакционни. И най-после, законодателната уредба е доразвита през 2018 г. със създаването на коментирания по-горе чл. 6а ЗЛЗ (10).

Темата коментира в “Нашият ден“ Милка Василева, председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи.

“Стандартът е една много важна част от здравното законодателство. И здравното законодателство добре е регламентирало т.нар. “медицински стандарт“.

За съжаление медицинските стандарти не работят в практиката. Има много причини за това. А ние, като организация, през всичките тези години непрекъснато сме настоявали да има наши участници в работните комисии към Министерство на здравеопазването, които изготвят тези медицински стандарти, за да сме сигурни, че и стандартите за качество на здравните грижи са отразени в общия медицински стандарт.

Нормативната уредба позволява участие на нашата организация, но е въпрос на заповед на министъра при организиране на работна група за изработване и промяна на даден стандарт, да включи представители от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи."

Във всеки едни стандарт са отразени изискванията за помещения, медицинско оборудване, брой лекари, брой медицински сестри. Всички неща, които са необходими, за да се осъществява качествено една дейност по определена медицинска специалност.

"В тези стандарти е определен и броят на лекарите и тяхната квалификация, за да могат те да извършват качествена медицинска дейност. В тези стандарти обаче има единствено отразен брой медицински сестри.

На първо място, ние не сме съгласни с този регламентиран брой, защото той е изключително нисък. Има стандарти, в които има изискване, в зависимост от нивото на компетентност на различните лечебни заведения, на трима лекари със специалност, двама, които специализират и един без специалност.

И в този стандарт има изискване да има две медицински сестри на смяна, което е категорично недостатъчно. И именно тук идва проблемът, че сестрите не могат да окажат нужното качество на грижа на пациентите.

Поради факта, че те са изключително малко и трябва да работят в екип с повече лекари, които имат изисквания за извършване на медицинската дейност и назначения.

Имаме разработена методика, която е съобразено със стандартите по здравни грижи в света и Европа, където се казва, че една медицинска сестра би трябвало да се грижи средно за 7 до 8 пациента. А не съобразно разбираното сравнение между лекари и сестри в България."

В момента продължава да битува разбирането, че на един лекар трябва да отговарят две медицински сестри. Дори да приемем, че е така, в момента на един лекар в България отговарят 0,95 медицински сестри, дори нямаме съотношение едно към едно. И съвсем не можем да говорим за истинския стандарт – сестра към пациенти. И от там възниква проблемът.

"Ние настояваме да бъде приета тази методика за изработване на броя на медицински сестри към специалисти и да има изисквания за тяхната квалификация.

Защото квалификацията на медицинската сестра не завършва само с получаване на диплома, тя е в годините опит и в непрекъснатото обучение през целия живот."

Повече можете да чуете от звуковия файл.