Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2 юни – Денят на Ботев и героите на България

Христо Ботев, май 1875 г., Букурещ. Най-известната фотография на Ботев е правена в ателието на фотографа Тома Хитров. От нея са запазени най-много копия.
Снимка: Национален музей „Христо Ботев“-Калофер, архив

На втори юни България се прекланя пред подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Точно в 12 часа сигнал на сирени ще призове за общонационална почит към паметта и подвига на Ботев и героите от национално освободителните борби.

В цялата страна ще се проведат възпоменателни чествания и церемонии по поднасяне на венци и цветя пред паметниците на поета - революционер.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Митев.

“Лично винаги съм се питал защо само един ден в годината се опитваме да си спомним за тези наши предци, които са отдали живота и силите си, мечтите си, надеждите си в името на бъдещето на България.

Пред моите студенти много често се опитвам да привлека вниманието към т.нар. забравени български герои. Защото не става дума само за такива ярки личности като Ботев, Левски, Каравелов, Бенковски.

Става дума за хиляди българи, които са отдавали сили, енергия, време в живота си в името на нашата национална кауза.

Ние като хора, живеещи в началото на ХХI в., трябва да предадем на нашите деца и внуци тъкмо това усещане за приемственост. Усещането за поклон пред гигантските усилия, полагани от нашите предци, за да я има България.

За съжаление самата дата 2 юни като историк мога да кажа, че няма нищо общо с Ботев, защото Ботев е убит на 20-и май, което по нов стил прави 1 юни.

Но това е поредното доказателство за това как ние не умеем да съхраним истинската историческа памет за собственото си минало.

Защото на някакви фалшиво измислени или сбъркани дати се опитваме поне веднъж в годината да се поклоним пред паметта на някои от тези наши герои.

Ако направим връзката между минало настояще и бъдеще според мен акцентът трябва да се постави тъкмо върху това – как ние предаваме на младите хора, тези които ще строят България утре, това чувство на гордост.

Дати, които трябва да променим

Едната дата е свързана с гибелта на Апостола. По стар стил тя е 6 февруари, а ние я отбелязване на 19-и, което всъщност е невярно, тъй като по новия календар 6 февруари е на 18 февруари.

Датата за гибелта на Ботев – 20 май по стар стил, по нов стил е 1 юни, а не 2-ри, както го отбелязваме.

По същия начин е некоректно да отбелязваме началото на Априлското въстание на 1 май, при положение, че самото въстание се нарича Априлско и е обявено на 20 април. 

Чуйте в звуковия файл проф. Пламен Митев.


Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Искра Баева.

Съгласна съм с проф. Митев, че има много сбъркани дати, но не това е най-важното. Добре е да се оправят, но по-важно е каква история представяме на нашите млади хора и граждани.

Има твърде много фалшификации в историята и в повечето случаи са предизвикани от политически интерес.

Едни политици изваждат от историята едни личности и факти, с които могат да се гордеят, а други други.

Често пъти със смяната на политическите екипи, на управлението се сменят и героите и събитията.

Струва ми се, че би трябвало да има някакъв национален пантеон на личности, които даже са спорили и воювали по между си, но всичките са дали нещо за нашето настояще и не би трябвало този ден да е изключващ, той трябва да бъде включващ.

Да включва всички тези хора, независимо от техните политически убеждения, идейни борби или нещо друго.

По този начин да изградим едно истински историческо съзнание, а не изкривено, супер националистическо или в другата крайност – твърде нихилистично.

Чуйте в звуковия файл.проф. Искра Баева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27