Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и дори и в Закона за София – все пак беше свършена доста работа по опазването на някои (не всички) паметници на културата, като например реновирането на старата част на римския град Улпиа Сердика, като големия ремонт на катедралния храма „Св. Александър Невски“ и др.
Дали обаче не се явява необходимост от цялостна стратегия не само за опазването на старините, но и използването за туризъм, а защо не – и за други културни цели? Все пак заради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме как много от старите, ценни сгради от София изчезват и дори подредбата на някои улици и квартали се променя – но не съвсем в добра посока.
Тази тема бе коментирана в предаването „Нашият ден“ от историка и бивш заместник-кмет на София доц. Тодор Чобанов. Той разказа доста подробности около историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи само от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов смята, че освен по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – много е важно и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации.
Защо и софиянци да не организират местен референдум, когато става въпрос за опазването на облика на града?
Доц. Чобанов посочи, че гражданите не един път, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са смятали, че някой строеж не е на мястото си в квартала им. Друг важен момент според него е сериозна поправка в законодателството, която да гарантира, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти вече никога няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало вече – още през 2003 година, именно поради някои неясноти в текстовете на законите.
Чуйте повече в звуковия файл.С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт? Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..
Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg