С премиера посреща публиката си тази вечер (2 юни) театър „Азарян“. Спектакълът „Шахнаме: Сказание за Зал“ е вдъхновен от персийския епос „Книга на царете“ от Фердоуси, който е в списъка на ЮНЕСКО за „Шедьоври в устното и нематериално наследство на човечеството“. Режисьор на сценичната версия е Елена Панайотова.
Спектакълът представя митологичната история за раждането на Зал, който е отхвърлен от баща си и отгледан от птицата пазител Симург. По-късно той е реабилитиран като ирански владетел и се влюбва в арабската принцеса Рудабе, тяхната любов преодолява редица политически препятствия и те сключват брак, от който се ражда най-големият ирански герой.
„Персийският епос „Книга на царете“ е една невероятна съкровищница и във времето, в което живеем – на турбуленции, аз лично имах нуждата да разкажа история за любов и за съзидателност, да се обърнем към една древна мъдрост, каквато е уникалната персийска култура, и да създадем нашия позитивен притчов съзидателен спектакъл.
Вътре има много теми – какво значи да си на власт, какво значи да управляваш, какви са отговорностите, какво значи чест, достойнство, истина – едни изначални стойности, които ние сме на път да ги изгубим“, разказа в „Артефир“ режисьорката Елена Панайотова.
В представлението участват актьорите Добрин Досев, Велислав Павлов, Жана Рашева, Севар Иванов, Васил Ряхов, Ралица Стоянова, Стефани Алдимирова и студенти от НБУ. В екипа на спектакъла са още сценографът Юлиян Табаков, композиторът Николай Иванов (ОМ), хореографът Росен Михайлов, музикантката Марина Великова.
Прeдставлението е осъществено по инициатива на фондация „Ден Гри“, в сътрудничество с Театър „Азарян“ и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Фонда за стратегическо развитие към НБУ, Индологическа фондация „Изток-Запад“, Фондация „Етюд“ и Адам Бейджър.
Снимките са предоставени от фотографа Иван Дончев
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg