Романът „Добри“ от американската писателка Моника Шанън с илюстрации на българския художник и скулптор Атанас Качамаков излиза за първи път през 1934 г. в Ню Йорк. През 1935 г. романът е удостоен с първата и най-престижна награда за детска литература „Джон Нюбъри“, учредена от Американската библиотечна асоциация. Журито е оглавявано от Елинор Рузвелт, съпруга на президента Рузвелт. Книгата е преиздавана многократно и има статута на американска класика.
„Добри“ разказва историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник. Написан е по спомените на Атанас Качамаков и пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на 20-ти век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.
Националният дарителски фонд „13 века България“ публикува за първи път на български език американския бестселър „Добри“ 87 години след първото му издание в САЩ. Българското издание беше представено на 1 юни – Международният ден на детето в Литературен клуб „Перото“ в НДК.Специални гости на събитието бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България и Н. Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ у нас, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева, писатели и хора на изкуството.
Тя припомни думите на журналиста Иво Иванов от Канзас, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени американски щати като добави, че може да се съизмерва и с целия свят.
Посланикът на САЩ Херо Мустафа сподели, че романът „Добри“ ни показва как чрез литературата можем да научим повече за нациите, за тяхната култура и история по един прекрасен начин.
„Тази книга, която можем да четем на английски и на български език, определя колко велика е традицията на българската култура и колко много неща обединяват нашите две нации“.
Романът „Добри“ още веднъж ни припомня и интересната съдба на автора на неговите илюстрации и прототип на главния герой – Атанас Качамаков. Роден в Лясковец през 1898 г., той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 г. заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.
Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансова фондация „Линкълн“. През 30-те години на 20-ти век семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 г. на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих).
От това време датира и запознанството му с Моника Шанън, появата на нейния роман „Добри“, създаден по разказите му за детството в родната България, с негови илюстрации. Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествени постижения на реалистична основа“.
През 1983 г. скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.
Преводът на романа „Добри“ е на Мария Донева, поетеса и автор на преводи от английски език на книги за деца. Дизайнът на корицата е създаден от талантливият илюстратор д-р Капка Кънева, преподавател в НХА. В него тя включва цветна рисунка на Атанас Качамаков, публикувана в първото издание на романа. В книгата е използван шрифтът „Adys“, специално разработен от младата художничка Кристияна Костова за хора с дислексия.
Книгата ще се разпространява безвъзмездно сред училищата и българската общност в чужбина.
Фотограф: Божидар Марков, Фотогруп
В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна. Цитирам по памет тази случка отпреди..
Днес (16 април) се открива изложбата на Зои Север "Израел от сапфир и злато: Приказка за два града", която предлага на зрителите визуално пътешествие през Тел Авив и Йерусалим. Експозицията, организирана по повод честванията на 35-годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, може да бъде видяна до..
В Световния ден на гласа в "Нашият ден" говорим със логопеда и специалист по глас Илиана Измирлиева и с музикалния журналист Весела Морова , вокалист и преподавател в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". "Гласът е един много специфичен феномен – нещо, свързано с много от нашите системи на функциониране, с цялостната ни..
В навечерието на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово – Държавна опера-Стара Загора ще поднесе на своята публика едно специално духовно преживяване: рядко изпълняваната Меса в Ре мажор , оп. 86 от Антонин Дворжак. Концертът, който се утвърди като традиция в културния живот на града, ще се състои тази вечер от 19:00 часа...
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което, като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение." – Марин Бодаков В деня на премиерата на..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на..
В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg