Романът „Добри“ от американската писателка Моника Шанън с илюстрации на българския художник и скулптор Атанас Качамаков излиза за първи път през 1934 г. в Ню Йорк. През 1935 г. романът е удостоен с първата и най-престижна награда за детска литература „Джон Нюбъри“, учредена от Американската библиотечна асоциация. Журито е оглавявано от Елинор Рузвелт, съпруга на президента Рузвелт. Книгата е преиздавана многократно и има статута на американска класика.
„Добри“ разказва историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник. Написан е по спомените на Атанас Качамаков и пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на 20-ти век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.
Националният дарителски фонд „13 века България“ публикува за първи път на български език американския бестселър „Добри“ 87 години след първото му издание в САЩ. Българското издание беше представено на 1 юни – Международният ден на детето в Литературен клуб „Перото“ в НДК.Специални гости на събитието бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България и Н. Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ у нас, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева, писатели и хора на изкуството.
Тя припомни думите на журналиста Иво Иванов от Канзас, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени американски щати като добави, че може да се съизмерва и с целия свят.
Посланикът на САЩ Херо Мустафа сподели, че романът „Добри“ ни показва как чрез литературата можем да научим повече за нациите, за тяхната култура и история по един прекрасен начин.
„Тази книга, която можем да четем на английски и на български език, определя колко велика е традицията на българската култура и колко много неща обединяват нашите две нации“.
Романът „Добри“ още веднъж ни припомня и интересната съдба на автора на неговите илюстрации и прототип на главния герой – Атанас Качамаков. Роден в Лясковец през 1898 г., той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 г. заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.
Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансова фондация „Линкълн“. През 30-те години на 20-ти век семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 г. на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих).
От това време датира и запознанството му с Моника Шанън, появата на нейния роман „Добри“, създаден по разказите му за детството в родната България, с негови илюстрации. Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествени постижения на реалистична основа“.
През 1983 г. скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.
Преводът на романа „Добри“ е на Мария Донева, поетеса и автор на преводи от английски език на книги за деца. Дизайнът на корицата е създаден от талантливият илюстратор д-р Капка Кънева, преподавател в НХА. В него тя включва цветна рисунка на Атанас Качамаков, публикувана в първото издание на романа. В книгата е използван шрифтът „Adys“, специално разработен от младата художничка Кристияна Костова за хора с дислексия.
Книгата ще се разпространява безвъзмездно сред училищата и българската общност в чужбина.
Фотограф: Божидар Марков, Фотогруп
Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..
Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg