Романът „Добри“ от американската писателка Моника Шанън с илюстрации на българския художник и скулптор Атанас Качамаков излиза за първи път през 1934 г. в Ню Йорк. През 1935 г. романът е удостоен с първата и най-престижна награда за детска литература „Джон Нюбъри“, учредена от Американската библиотечна асоциация. Журито е оглавявано от Елинор Рузвелт, съпруга на президента Рузвелт. Книгата е преиздавана многократно и има статута на американска класика.
„Добри“ разказва историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник. Написан е по спомените на Атанас Качамаков и пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на 20-ти век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.
Националният дарителски фонд „13 века България“ публикува за първи път на български език американския бестселър „Добри“ 87 години след първото му издание в САЩ. Българското издание беше представено на 1 юни – Международният ден на детето в Литературен клуб „Перото“ в НДК.Специални гости на събитието бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България и Н. Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ у нас, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева, писатели и хора на изкуството.
Тя припомни думите на журналиста Иво Иванов от Канзас, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени американски щати като добави, че може да се съизмерва и с целия свят.
Посланикът на САЩ Херо Мустафа сподели, че романът „Добри“ ни показва как чрез литературата можем да научим повече за нациите, за тяхната култура и история по един прекрасен начин.
„Тази книга, която можем да четем на английски и на български език, определя колко велика е традицията на българската култура и колко много неща обединяват нашите две нации“.
Романът „Добри“ още веднъж ни припомня и интересната съдба на автора на неговите илюстрации и прототип на главния герой – Атанас Качамаков. Роден в Лясковец през 1898 г., той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 г. заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.
Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансова фондация „Линкълн“. През 30-те години на 20-ти век семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 г. на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих).
От това време датира и запознанството му с Моника Шанън, появата на нейния роман „Добри“, създаден по разказите му за детството в родната България, с негови илюстрации. Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествени постижения на реалистична основа“.
През 1983 г. скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.
Преводът на романа „Добри“ е на Мария Донева, поетеса и автор на преводи от английски език на книги за деца. Дизайнът на корицата е създаден от талантливият илюстратор д-р Капка Кънева, преподавател в НХА. В него тя включва цветна рисунка на Атанас Качамаков, публикувана в първото издание на романа. В книгата е използван шрифтът „Adys“, специално разработен от младата художничка Кристияна Костова за хора с дислексия.
Книгата ще се разпространява безвъзмездно сред училищата и българската общност в чужбина.
Фотограф: Божидар Марков, Фотогруп
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg