Занзибар

Песента на Били Джоел (Billy Joel) „Занзибар“ (загадъчна, нестандартна за лекия жанр, експресивна и предполагаща драматична реализация творба) до днес буди въпроси, но все по-ясни стават отговорите им. Песенният текст на Джоел е по-скоро разбираем, но съдържа и завоалирани знаци – тях слушателят сам ще разгадава, ако пожелае... Когато споделеното от автора в различни интервюта се съчетае с думите на продуцента на песента (Фил Рамоне – продуцент и на албума, в който тя се намира – „52^nd Street”) и към това се добавят факти за Ню Йорк от края на 70-те години на ХХ век се стига до извода, че тази атрактивна композиция на родения в Бронкс американец е наречена на питейно заведение. То носи името „Занзибар“ – клуб, в който се събират предимно спортни почитатели. Сред тях е самият Били Джоел, с винаги „запазено място или маса“. По телевизора в клуба наблюдава боксов мач, с участие на неговия идол – Мохамед Али (Касиус Клей). На младини самият Джоел е тренирал бокс, наред със заниманията по пиано; пристрастието към бокса и към бейзбола остават свежи в целия му живот. В песента действието се развива около 1978 година, когато боксьорът Мохамед Али е в залеза на своята кариера.

В песента Били Джоел ни разказва как Али „танцува“ по ринга; пее, че „той не е загубил стила си“. Певецът го призовава „да не отива в центъра“, т.е. да не става обикновен като всички други и да остане на пиедестала, „да издържи още един рунд“, дори и „да го прави без пари“. Джоел вмъква в текста и името на легендарния бейзболист Пийт Роуз, като пее за любимия си отбор „Ню Йорк Янкийс“, станали световни бейзбол шампиони по онова време. Но макар и донякъде прикрит, основният акцент в цялата песен „Занзибар“ е ориентиран към джаза.

Едноименното заведение се намира в съседство с „52-ра улица“ в Ню Йорк, която до средата на миналия век е била пълна с джаз клубове почти на всяка крачка. Песента „Занзибар“ както и записите за целия албум са направени в студио, намиращо се на „52-ра улица“, почти до сградата на CBS – компанията, която издава албума (разбира се, наречен “52^nd Street”!). А по съвет на продуцента Фил Рамоне, за записа на „Занзибар“ Били Джоел кани големия джаз тромпетист Фреди Хъбърд (Freddie Hubbard), който изсвирва две знаменити сола, останали в историята на американската музикална култура.

P.S. Снимката в албума „52^nd Street“, на която Били Джоел стои някак небрежно с тромпет в ръка, може да приемем като признателен поклон на поп певеца-пианист към тромпетиста Фреди Хъбърд и към изкуството, наречено „Джаз“.