Максима Боева – за режисурата, приятелството и театралните експерименти

Гост в „Свободни съчинения“ е младата режисьорка Максима Боева, която пожъна редица отличия през последните години с първите си спектакли „Нирвана“ от Константин Илиев и независимият спектакъл „Косвени щети“ по романа на Светлана Алексиевич.

Тя завършва специалност „Режисура за драматичен театър“ при проф. Пламен Марков в НАФИЗ през 2017 година, а след това и „Мениджмънт в сценичните изкуства“ при проф. Лидия Върбанова. Занимава се със създаване на театрални постановки в структурата на държавните театри, но експериментира свободно и на независимата сцена.

В момента работи върху най-новия си спектакъл „Експериментът“ от в Младежки театър „Николай Бинев“. Пиесата се базира на книгата „Ефектът Луцифер“ на д-р Филип Зимбардо – американският социален психолог, който провежда световноизвестния Станфордски затворнически експеримент, както и на документални материали от самия експеримент.

Откъде е театралната магия, която тече във вените на Максима Боева? Кои са първите и учители в изкуството? Къде успява да намери съмишленици и защо конкуренцията ражда най- големите театрални приятелства? Тези и още свободни съчинения можете да чуете в звуковия файл.

През 1971 г. д-р Филип Зимбардо превръща подземията на Станфордския университет в затвор, в който 24-ма студенти доброволци поемат ролите на „надзиратели“ и „затворници“.

Станфордският затворнически експеримент е пример за изключителната скорост, с която човек може да обърне гръб на човешкото у себе си, ако е поставен в подходящите социални и властови отношения. За броени дни експериментът се превръща от обикновен психологически експеримент в социален кошмар, в който участниците „забравят“, че не са истински „надзиратели“ и „затворници“, а обикновени младежки.

Снимки: Гергана Дамянова / МТ „Николай Бинев“, Мартина Ктъстева