Как да разчетем знаците в очакване на поредните парламентарни избори? Какви са обществените нагласи и можем ли да прогнозираме?
Темата коментира в “Нашият ден“ Стефан Георгиев, социолог и изследовател на свободна практика:
“Има свръхконцентрация на събития, които обаче сякаш са малко илюзорни. Интерпретацията ми е, че обществото днес е същото, както това, което беше преди месец.
Малко се е променило, ако изобщо нещо се е променило. Очакваме старт на една предизборна кампания, където събитийности от типа на номерата на бюлетините се превръщат във водеща новина, въпреки че в обществото се развиват много по-значими процеси.
На 9 юни с колегите ми Антоний Тодоров и Чавдар Найденов участвахме в едно събитие на фондация “Фридрих Еберт“, където представихме доклад, върху който работихме близо година. Той се казва “Радикализация на неприемането“.
Той ни казва едно нещо – българското общество става все по-консервативно. Част от нашите съграждани поддържат доста крайнодесни дори ксенофобски нагласи, които с времето се превръщат вече в устойчиви.
Виждаме себеподобните, виждаме и хората, които са малко по-различни от нас. Било то през призмата на социално-икономически статус, през призмата на етическа, религиозна или сексуална идентичност.
С две думи – не сме склонни да ставаме по-толерантни, напротив склонни сме да отхвърляме тези, които не изглеждат, не се държат и не говорят като нас все повече и повече.
Без да навлизам в дебрите на процентните разпределения, числата и т.н., по-скоро един от изводите, който наблюдаваме, е, че този тип устойчиви нагласи започват да се провиждат не само сред определена социално – икономическа група от българските граждани.
Консервативните нагласи вече са част и от по-високите статусни групи – хората с по-високи доходи, живеещи в по-големите градове, включително в столицата. Това е един процес, който започва да приема всеобхватни за цялото ни общество измерения.
И на фона на това сякаш предстоящата предизборна кампания ни казва – ами да, ние ще наблюдаваме един процес, който е много сходен с това, което се случва в българското общество. Можем да кажем, че българското общество става все по-дясно и все по-консервативно, абсолютно същото виждаме и на политическия пазар.
Политическите партии, включително и на предстоящите парламентарни избори на 11 юли, в тяхната съвкупност са все по-десни, все по-консервативни. Нищо ново, просто имаме една симбиоза и самозахранващ се процес и от едната, и от другата страна.
Все по-рядко ще сме свидетели на това как една или друга политическа партия ще защитава уязвими малцинствени групи. Можем съвсем спокойно да кажем, че и богатите, и елитите също са малцинства, но те някак не са толкова уязвими.
По отношение на уязвими групи, независимо дали става въпрос за хора от ромски произход, или хора, които са с различна сексуална идентичност, такова говорене практически отсъства от политическия дискурс в България.
Дори политически формации, които се самоопределят като либерални, център либерални и т.н. Такова нещо няма как да бъде чуто или, ако се чува, то е по-скоро по изключение."
Чуйте Стефан Георгиев в звуковия файл.
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..
Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..
В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател Радослав Которов разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " ни потапя в една ведра, лятна, природна атмосфера. В студиото водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили интересни събеседници – Ангел Ангелов и Виктор Вучков, председатели на Сдружението на ловците и риболовците на Перник. Обсъждат се темите за лова, безопасността,..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В днешното издание на "Говорят зелените новатори на България" ви представяме двама вдъхновяващи предприемачи – Владимир Гечев и Велин Николаев, основатели..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg