Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта.
Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго?
Стоян Ставру и Спас Керимов изследват различните възможности за постигане на безсмъртие в разговор за „Лабиринти на познанието“ дни преди събитието на Рацио „В търсене на безсмъртие“.
Редица учени, философи и мислители ни съветват да внимаваме за предупредителните знаци по пътя към безсмъртието, докато други са готови ентусиазирано да прегърнат усилването на човека и превръщането му в безсмъртна субстанция.
Иморталистите, принизяващи смъртта до технологичен проблем, пък изхождат повече от страх от смъртта отколкото от любов към живота.
„Ясно е, че дълбокото ни желание е да съхраним идентичността си, защото друго безсмъртие е безсмислено. Ако станем безсмъртни, губейки идентичността си – какъвто е разказът на източните религии – това не е добрият път“, казва Спас Керимов.
„Има и варианти на безсмъртие: биологично in situ, когато запазваме личността в тялото, или пък да премахнем монопола на тялото над личността и да мигрираме от него. Да заживеем небиологичен живот, да направим мост, по който личността да премине в друг свят, било цифров, било квантов, да пренесем „есенцията“ си на нов носител“, отбелязва Стоян Ставру.
„По пътя към безсмъртието ще се помирим със смъртта и ще го направим по по-дълга, сложна и интересна пътека от тази, която дават религиите. Технологичното помиряване със смъртта ще бъде гигантско приключение“, обобщава Спас Керимов.
Събитието „В търсене на безсмъртие“ на Рацио е на 22 юни, вторник от 19 часа на живо в кино „Кабана“.
Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на "Принтиво", стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Той е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик Радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria.
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Той е водещ на серията подкасти Vox Nihili на Ratio, посветени на съвременните предизвикателства пред етикатаи философията.
Автор на първата книга по биоправо в България „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg