Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта.
Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго?
Стоян Ставру и Спас Керимов изследват различните възможности за постигане на безсмъртие в разговор за „Лабиринти на познанието“ дни преди събитието на Рацио „В търсене на безсмъртие“.
Редица учени, философи и мислители ни съветват да внимаваме за предупредителните знаци по пътя към безсмъртието, докато други са готови ентусиазирано да прегърнат усилването на човека и превръщането му в безсмъртна субстанция.
Иморталистите, принизяващи смъртта до технологичен проблем, пък изхождат повече от страх от смъртта отколкото от любов към живота.
„Ясно е, че дълбокото ни желание е да съхраним идентичността си, защото друго безсмъртие е безсмислено. Ако станем безсмъртни, губейки идентичността си – какъвто е разказът на източните религии – това не е добрият път“, казва Спас Керимов.
„Има и варианти на безсмъртие: биологично in situ, когато запазваме личността в тялото, или пък да премахнем монопола на тялото над личността и да мигрираме от него. Да заживеем небиологичен живот, да направим мост, по който личността да премине в друг свят, било цифров, било квантов, да пренесем „есенцията“ си на нов носител“, отбелязва Стоян Ставру.
„По пътя към безсмъртието ще се помирим със смъртта и ще го направим по по-дълга, сложна и интересна пътека от тази, която дават религиите. Технологичното помиряване със смъртта ще бъде гигантско приключение“, обобщава Спас Керимов.
Събитието „В търсене на безсмъртие“ на Рацио е на 22 юни, вторник от 19 часа на живо в кино „Кабана“.
Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на "Принтиво", стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Той е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик Радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria.
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Той е водещ на серията подкасти Vox Nihili на Ratio, посветени на съвременните предизвикателства пред етикатаи философията.
Автор на първата книга по биоправо в България „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...