Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Даровете на смъртта

Снимка: YouTube

Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта.

Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго?

Стоян Ставру и Спас Керимов изследват различните възможности за постигане на безсмъртие в разговор за „Лабиринти на познанието“ дни преди събитието на Рацио „В търсене на безсмъртие“.

Редица учени, философи и мислители ни съветват да внимаваме за предупредителните знаци по пътя към безсмъртието, докато други са готови ентусиазирано да прегърнат усилването на човека и превръщането му в безсмъртна субстанция.

Иморталистите, принизяващи смъртта до технологичен проблем, пък изхождат повече от страх от смъртта отколкото от любов към живота.

„Ясно е, че дълбокото ни желание е да съхраним идентичността си, защото друго безсмъртие е безсмислено. Ако станем безсмъртни, губейки идентичността си – какъвто е разказът на източните религии – това не е добрият път“, казва Спас Керимов.

„Има и варианти на безсмъртие: биологично in situ, когато запазваме личността в тялото, или пък да премахнем монопола на тялото над личността и да мигрираме от него. Да заживеем небиологичен живот, да направим мост, по който личността да премине в друг свят, било цифров, било квантов, да пренесем „есенцията“ си на нов носител“, отбелязва Стоян Ставру.

„По пътя към безсмъртието ще се помирим със смъртта и ще го направим по по-дълга, сложна и интересна пътека от тази, която дават религиите. Технологичното помиряване със смъртта ще бъде гигантско приключение“, обобщава Спас Керимов.

Събитието В търсене на безсмъртие“ на Рацио е на 22 юни, вторник от 19 часа на живо в кино „Кабана“.

Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на "Принтиво", стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Той е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик Радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria.

Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Той е водещ на серията подкасти Vox Nihili на Ratio, посветени на съвременните предизвикателства пред етикатаи философията.
Автор на първата книга по биоправо в България „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И децата със СДФХ в клас

В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..

публикувано на 19.09.24 в 16:50

Росен Богомилов: Директорът е човекът, който дава посоката за развитието на едно училище

На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..

публикувано на 19.09.24 в 12:20

Песни с пръст в раната

"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..

публикувано на 19.09.24 в 08:45

Антарктида – познатата и непозната: 5 епизод – Къде сме ние, в сравнение с другите?

В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..

публикувано на 17.09.24 в 16:25

Етика и генетика – от шанса към избора

Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..

публикувано на 17.09.24 в 11:14