Радиосимфониците – епизод 2 с „Епизоди“ опус 36 на Владигеров

Във второто издание на рубриката на Марио Ангелов – продуцент на симфоничната музика в БНР, акцентът е върху нови записи на СО на БНР из творчеството на много обичан български класик – Панчо Владигеров. „Фокстрот“ без опус – оригинал за пиано от 1925 г., оркестриран от Милчо Левиев, е първият запис, осъществен от Марк Кадин през 2017 в качеството на главен диригент на оркестъра.

„Милчо Левиев всъщност е ученик на Панчо Владигеров по композиция… Интересно е, че Левиев е бил ученик по пиано на Андрей Стоянов, а аз учих пиано при проф. Мара Петкова, която е споделяла с мен различни интересни подробности… Тя смяташе, че всъщност е имало някакво неразбирателство между Милчо Левиев и Андрей Стоянов: Милчо Левиев отрано е заявил своите пристрастия към джаза, а Андрей Стоянов не е възприемал този факт. Според нея (проф. Петкова – бел. ред.) това неразбирателство окончателно е подтикнало Милчо към композицията и към джаза… Ако говорим за Фокстрота на Владигеров, всъщност има и предишни записи на този аранжимент. Познавам интерпретацията на сина на Панчо Владигеров – Александър. Нашият запис е малко по-особен – ние не използваме саксофоните, които е включил Милчо Левиев. Позоваваме се на партитурата, в която пише, че „може и без саксофони“. Тоест, опитахме се да постигнем малко по-класическо звучене“ – казва Марио Ангелов.

В рубриката представяме и прочутите последни две части от цикъла „Епизоди“ опус 36 – Импровизация и Токата, включени в компактдиска IN MODO BULGARO с музика на Владигеров, издаден от БНР по повод 120-годишнината на композитора. Защо отново Панчо Владигеров? Марио Ангелов обяснява:
„Подготвил съм се с думите на по-умен от мен човек – проф. Андрей Пантев, който на едно място споменава, че в културата и науката няма демокрация. И когато някой е талантлив, той получава признание. А защо Импровизация и Токата? Смятам, че това са композиции, за които ще използвам изтърканото понятие „емблематични“. Представете си, ако Панчо Владигеров не беше написал тези композиции?... Ние, когато имаме и вече сме получили тази база, (въпреки критиките, които може да получи автор като Панчо Владигеров) ние можем да се развиваме…. Поколението на композиторите, които наследиха това прочуто второ поколение български автори: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов. Дори тези след тях, които са искали да се откъснат от стила на Владигеров, всъщност той ги е провокирал, за да потърсят и да направят нещо ново...“.

В „Радиосимфониците“ Марио Ангелов споделя подробности около записа на Импровизация и Токата опус 36 на СО на БНР и Марк Кадин от 2019 г., коментира термина „импровизация“ и съпоставя двете версии на пиесите на Владигеров – оркестровата и оригиналната клавирна, която илюстрира със своя регистрация от 2007 г.