Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Lege artis

Проф. Асен Дудов: Онкологичният скрининг да е национална политика, а не кампанийна активност

Нямаме данни, нямаме Национален раков регистър, не знаем основни компоненти от онкологичната структура

| обновено на 23.06.21 в 12:22
Снимка: Pixabay

Диагнозата рак е присъда, когато се изпуснат сроковете за лечение

Работна група с участието на представители от експертни медицински съвети към министъра на здравеопазването, водещи специалисти в сферата на онкологичните и хематологични заболявания, представители на пациентските организации и на фармацевтичната индустрия започват работа по изготвяне на Национален антираков планЕкспертите в работната група са единодушни, че едно от най-важните неща, които трябва да е водещо в националния антираков план, е ранното откриване на онкологичните заболяванияЗа целта е необходимо е да има добри скринингови програми, в които да се включат и медицинските специалисти и от извънболничната медицинска помощ.

Националният антираков план ще е съобразен с доказано работещи програми и в други страни, най-вече с Европейския план за борба с рака, в който отбелязано, че всяка година 3 млн. и половина души от Европейския съюз са диагностицирани с рак, като смъртните случаи, предизвикани от това заболяване, са милион и триста хиляди. До две седмици експертите ще изготвят своите предложения, които ще бъдат разгледани на следващото им заседание. 

Дали такъв национален антираков план би разрешил проблемите, натрупани с години?

Темата коментира в "Нашият ден" проф. д-р Асен Дудов, председател на Управителния съвет на Българското онкологично научно дружество:

“Планът ще бъде голямо предизвикателство пред работната група, тъй като един от основните проблеми е липсата на информация, липсата на адекватна статистика. А един такъв план трябва да може да предложи решение, което да е информирано и което да се базира на данни. Ние нямаме данни, нямаме Национален раков регистър, не знаем основни компоненти от онкологичната структура – колко болници, колко легла, колко хора и с какъв опит има в онкологичната мрежа. Колко пациенти лекуваме, в какъв стадий, какви са потребностите... изобщо редица неизвестни, а уравнение само от неизвестни няма как да се реши."

На какво се дължи липсата на информация

"Може би на това, че по незнайни причини Раковият регистър от 2013 г. на практика не работи и се преиздават едни и същи стари данни. Да не говорим, че и техният характер не е достатъчен, тъй като нямаме данни за пациентите, нямаме данни за техните лечения, видовете линии. Не се е работило в областта на натрупването на информация за спецификата, за профила на онкологичните пациенти, което също дава възможност за плануване. Защото план се прави, когато има база, върху която да се стъпи. И никаква информация за точните видове лечение при отделните пациенти."

Тежестта на раковата патология към момента

"Искам да припомня, че България поне по едно нещо си прилича със Западния свят, че втората причина за заболеваемост и съответно за смърт е ракът. Той е почти на едно и също ниво със сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Това е характерно за съвременното индустриално общество, за разлика примерно от Африка, където преобладават инфекциозните причини за смърт, в поразглезената Европа и Северна Америка пациентите живеят достатъчно дълго, за да срещнат своя рак.

От тази гледна точка това е изключително важно и трябва винаги да се има предвид, че това е нещо, което всеки втори от нас ще срещне в живота си. Почти всеки от нас го е видял в семейството си.

Кампаниите за превенция трябва да са с целогодишна активност. Да съществуват скринингови програми, ранно откриване. И възможностите за това, които бяха доста нарушени, за да имаме навременно лечение."

Променят ли се раковите заболявания

"Основните локализации остават водещи. Това са: ракът на белия дроб, на дебелото и право черво. Изненадващо има доста случаи на рака на стомаха. Това локализацията, която намаляваше в европейски мащаб, дори донякъде в САЩ, сега има повторно покачване.

Към числото водещите локализации спада и ракът на млечната жлеза и ракът на маточната шийка, в който има доста напреднали стадии, което е абсолютно неприемливо в съвременното общество."

Възможно ли е ранното откриване

"След като светът е показал, че е възможно, значи е възможно. Няма нужда да преоткриваме топлата вода. Превенцията е предпазване, но скринингът е национална политика. Която трябва да обхваща тези категории, които наистина подлежат на скрининг. Това са: ракът на млечната жлеза, на маточната шийка, на простатата при мъжете и някои други групи като рак на дебелото черво, там има специфики. За тези големи локализации има национални програми в много страни, обхващащи основната част от населението.

Ще срещнем трудности, ако правим кампанийни мероприятия и не разбираме, че скринингът трябва да бъде обхващащ за определени възрастови групи за съответните локализации от цялото население.

Не можем да допуснем да няма организиран масов скрининг на рака на маточната шийка, който е елементарен и за който имаме достатъчно потенциал."

Палиативните грижи

"Това е една огромна празнина в нашето здравеопазване, която съществува много години.

Ужасно е, когато един от членовете на семейството е в края на своя житейски път и се нуждае от много грижи, защото когато легне той, цялото семейство на практика ляга болно.

В същото време нямаме палиативни звена, в които да е регламентирано да има финансиране по Касата, за да може пациентите достойно да завършат живота си, като се облекчат техните страдания в края на техния живот, като се контролира болката. Мъченици са всички, които имат терминални пациенти в дома си."

Още за съвременните методи за лечение на рака и възможностите на роботизираната хирургия можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Млади зеленчуци

Деница и Радослав Гетови живеят в Долни Дъбник и имат малко производство на зеленчуци. За семейството и двете им деца работата в градината е начин да постигнат баланс. Учат се на всичко за земеделието в движение и са щастливи от изборите и възможностите, които земята им предоставя. Децата им се учат на това откъде идва храната, сеят семенца и..

публикувано на 14.09.24 в 13:20
Н. Пр. Йоси Леви Сфари и Михайлина Павлова

Н. Пр. Йоси Леви-Сфари: Голямото предизвикателство е да направим разграничението между добро и зло

" Студентите и учениците трябва да знаят, да учат, да бъдат добри човешки същества. Да допринесат за общността и да се защитят от омразата, от дезинформацията, която се разпространява по целия свят. Когато ние започвахме да учим преди години, беше доста различно спрямо днешния ден. Предизвикателствата, пред които са изправени нашите деца, са много..

публикувано на 13.09.24 в 17:50

Анна Мурашенко: Най-грубият въпрос към ветеран е "Колко човека си убил"

Как да разговарят журналистите с ветерани, завърнали се от плен в Русия, и кои са най-честите грешки, които могат да бъдат допуснати, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Анна Мурашенко , основател на благотворителния фонд "YOUkraine" "Когато се срещаме с герой от фронта, на първо място, трябва да видим в него човека, личността...

публикувано на 13.09.24 в 16:00

Незаконното и опасно строителство в центъра на София след проверката на ДНСК

Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73,  в продължение на месеци води жителите на района към състояние на безизходица. На 19 юли в "Законът и Темида" разгледахме частния случай на Велина Иванова, която се обърна към екипа на предаването след поредица от сигнали към администрацията на Община..

публикувано на 13.09.24 в 15:25
Адв. Христиан Митев и Анелия Торошанова

"Съвети на адвоката" с адв. Христиан Митев

В рубриката "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в ефира на "Законът и Темида". Слушателка, която сама отглежда детето си след развод, но не получава присъдената ѝ издръжка от бащата, пита по какъв законов ред може да се справи с този проблем.   По думите на адв. Митев това е често срещан проблем в..

публикувано на 13.09.24 в 13:26