Как се приема дете с 0 точки в системата

Историята на едно дете в семейството никога не започва от него. Започва от неговите родители. В добрия случай те са от един и същи град и не се налага генерално преместване. Това обаче е идеалният вариант, който няма нищо общо със ситуацията в днешната българска столица – София.

Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Сирма Александрова, археолог с мисия и майка на малката Неда, едно от талантливите българчета, които се раждат в Република България и достигат възрастта, в която трябва да тръгнат на училище и да ги приемат в първи клас.

“Изводите от бързия преглед, който направих преди 2-3 дни на страницата на Националния статистически институт, са, както и малко ровене в старата им статистика, която е публикувана на хартия, показват, че децата, родени например в една година 1987, са 14 720 в София, говорим за живородени деца, което е точно толкова например, ако вземем 2010 г., когато децата са 14 886.

Броят на родените в София деца не се увеличава драстично заради нарастването на града.

В София имаме и един друг фактор. Това са хората, които идват тук, за да търсят препитания. Бройката, която в момента е изнесена за кандидатствалите деца в детска градина в София, е 22 445. Не мога да разбера откъде идва тази разлика. За мен не е логично толкова много деца да идват непрекъснато.

Но не са и толкова много, като се замисли човек, защото в момента са казали, че за 10 255 деца няма да има място в софийските детски градини, което пак като се извадят от 22 хил. и половина 10 хил. деца сме паднали много от нивото, което сме имали през 1987 г. Преди София да започне да се разраства толкова много.

В нашето семейство Неда е второ дете. Има по-голяма сестра, която вече е в първи гимназиален клас. Тя се казва Дара и е родена през 2007 г. Тогава електронната система за вписване в детски градини още не съществуваше. Децата се записваха с нощни бдения пред яслите.

Южната част на столицата, където живеем ние, вече беше започнала да се задъхва още през 2007 г. Живеехме в “Лозенец“ в апартамента, в който е роден съпругът ми, там директно ни отказаха детето да бъде прието в детска градина.

Тогава ми казаха, че тъй като не съм си сменила адресната регистрация, детето ще може да бъде прието там, където съм регистрирана по паспорт.

През 2010 г. започна нашето пътуване из столицата. Личното ми мнение е, че столицата е задръстена, защото във всяка кола един родител влачи едно дете нанякъде през града. Когато има ваканция, столицата не е задръстена.

Сестра ѝ успя да влезе в детска градина в “Дианабад“, тъй като няма детски градини в София, няма места, хората са щастливи и влачат децата си. От 2013 г. се преместихме в “Драгалевци“, където построихме къща върху стар семеен парцел. Тя е във вилната зона, не е точно в квартала. През 2014 г. се роди Неда. Детската градина в “Драгалевци“ е една за няколко софийски квартала. Нямаше как да я запишем там в детска градина. Отново ни казаха да опитаме по адресна регистрация, като после е възможно да се прехвърли детето в “Драгалевци“.

Беше приета в “Дианабад“ и така преминаха следващите 3-4 години."

Сагата с училището

"Неда трябва да тръгне на училище. Много е важно в първите години едно дете да не бъде местено в ново училище.

Сестра ѝ е в езикова гимназия и заради това трябва да пътуваме всеки ден. Това наложи да се фокусираме за Неда в училището, което е най-близко, за да може детето при нужда да се прибере само или да я заведем по-лесно на училище.

Записването в първи клас става единствено през новата електронна система, тя функционира от края на март. Това всъщност е старата система, в която очевидно за адрес на детето е посочен адреса в “Динабад“.

Въпреки че се опитвам да променя адреса през цялото време, на адреса в “Драгалевци“ това се оказва невъзможно, защото в системата не може да се впише адрес, ами трябва да се избере от падащо меню.

От падащото меню е невъзможно да бъде избран нашият адрес, но може да бъде избран адрес на съседи, които живеят на нашата улица. Написахме този адрес там и тогава излезе, че Неда е четвърта категория по местоживеене, т.е. тя няма прилежащо към този адрес училище. Тя фигурира в системата, но като 0 точки, четвърта категория.

Как се определят тези критерии и защо настоящият адрес и постоянният адрес са толкова важни, за мен не е ясно, но всеки се бори с въпросната система по свой собствен начин.

Не мога да разбера по какъв начин се класират децата, които са с 0 точки. Деца с 0 точки се приемат от първо до шесто класиране, моето очевидно ще бъде прието на шесто. Ако нервите ни издържат и не проверим в системата къде има свободни места и не я запишем в някое училище в другия край на София.

Към днешна дата системата е затворена, няма повече класирания, но ние можем да променяме критериите на детето. Да променяме кандидатурите."

Какво ще предприеме Сирма Александрова, можете да чуете от звуковия файл.