Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише „указател“ към растителния свят на една страна.
Епизод 1 е посветен на проф. Стефан Георгиев – първият българин с докторски труд по ботаника, основоположник на българската ботаническа наука. Той е роден на 1 август 1859 г. в Болград, днешна Украйна, и през 1878 г. завършва прочутата Болградска класическа гимназия. Следва естествени науки в Прага и Лайпциг, завършва с докторат Лайпцигския университет. В продължение на четири години преподава естествени науки в Софийската гимназия. Става професор в Софийския университет и основател на Ботаническия институт, по-късно Катедра по Ботаника, чийто ръководител е до преждевременната си смърт през 1900 г. Основател на Университетската ботаническа градина – София. С огромен принос за проучване на флористичното богатство на България, Стефан Георгиев не успява да достигне заветната си цел – написването на първа Българска флора.
За проф. Стефан Георгиев разказват проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“, доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН и д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик.
Чуйте повече в звуковия файл.В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg