Екологичната журналистика и кога околната среда се превръща в приоритетна тема и за кого? Какво трябва да знае журналистът, който реши да се занимава с екология? Как помагат на еколозите журналистическите разследвания, специализацията и отразяването на различните видове екопротести? Добрата работа изисква ресурси и знания – как да се помогне на журналистите, които не искат избора да станат „зелени“ да бъде маргинализиран?
Разговор в „Мрежата“ с Вера Стаевска от в. „Дневник“, Елена Стоева от „Зелени Балкани“ и Йорданка Динева от „Биоразнообразие“.
Ресорният журналист е журналист с експертиза
Вера Стаевска: „За мен ресорният журналист е журналист с експертиза по дадена тема и това е много важно, защото, когато в публичното пространство има иронични коментари към журналистите, те са заради това, че те или са услужливи към определена заинтересована страна, или не разбират от темата, за която говорят или пишат. Заради това е много важно да има ресорни журналисти, които са имали време да изградят капацитет, може би не съвсем експертен, но все пак да познават своите теми. Много са важни разследващите журналисти по места. Представете си, ако в София е трудно, колко им е трудно на хора, които работят в малки общности, където нарушенията на екологичното законодателство е значително и където разследването не води до добри последствия за журналистите.
Има нарастващ граждански интерес към екотемата и съответно към журналистиката, посветена на това, но е трудно и много отговорно.“
Елена Стоева: „Защитата на природата е един основните въпроси, които са от значим обществен интерес и следва да бъдат разглеждани на всички възможни форуми и в медиите, но тук има един двустранен проблем. От една страна са хората, които имат журналистическо образование, но невинаги имат нужната експертиза, невинаги познават темите, трудно им е да отсеят кои са значимите природозащитни проблеми от по-посредствените, трудно им е да се ориентират в множеството гледни точки, за да намерят наистина законовите аргументи, фактологията и т.н. От другата страна сме ние – природозащитниците, които сме с екологично образование и познаваме добре материята и темите, но не умеем добре да ги комуникираме по куп причини. И тук наистина журналистите и медиите се явяват основни комуникатори, които правят връзката между нас, професионалистите и хората, чийто обществен интерес ние обслужваме и откликваме на него.“
Йорданка Динева: „Отговорността е много голяма и сме виждали много положителни примери на журналисти, които се посвещават на зелената тема, познават я и се развиват в годините. Много е важно журналистът да познава материята, за която работи. Да е посветен на каузата и това се отнася за всички сфери на обществения ни живот. Разследващата журналистика е много важна в нашата област и понякога става така, че именно от разследващите материали ние разбираме какво се случва по даден казус или за злоупотреби, за които ние сме получили отказ за достъп до информация. Но даже и да не става дума за разследване, достатъчно е репортажът, който подготвя журналистът, да е образователен, информативен, да ни се даде думата, да ни бъдат зададени точните въпроси, което ни позволява да обясним по-ясно темите, с които се занимаваме, да стигнем по-близко до хората и да дадем реални примери от нашата работа. Чрез медиите нашите дейности стават по-познати и много хора могат да ги припознаят като своя кауза.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg