Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли да спре обезлюдяването на селата

Икономическият потенциал на културата в малките населени места

Рискът от социална изолация и бедност в целия Европейски съюз е най-висок за българите, живеещи в селата.

Колкото по-мощна е икономическата централизация, толкова по-пусти откъм граждански глас са селата, чиито жители не могат дори да избират собствения си кмет при население под 350 жители.

Населението в селата има изразено по-малко влияние върху политиките, които го засягат пряко в сравнение с това в градовете. Това е дефинирал като един от проблемите на селските райони екипът на “Фабрика за идеи“.

Какви са причините за обезлюдяването на малките населени места и възможните инструменти за справянето?

Темата коментира в “Нашият ден“ Янина Танева, основател на „Фабрика за идеи“:

“Вече шест години работим с нашата инициатива “Резиденция Баба“ в над 30 села в страната. Свързвайки млади хора от градовете с възрастните хора по селата, започнахме да виждаме, че проблемите са системни и много по-големи, отколкото малка програма и организация като нашата би могла да реши. Те са вследствие на липса на политики, които да коригират трайните тенденции на обезлюдяване. В последните години няма никаква целенасочена политика, която да компенсира, случващото се в селата.

Именно за това след шест години работа в българските села решихме, че трябва да направим нещо повече от това, което правим. Че трябва да има по-голямо обединение от организации, кметове, местни хора в една солидарна платформа и експерти, за да може да си представим българското село в бъдеще време. Да можем да предложим варианти за това то да бъде едно атрактивно място за младите хора."


108 хил. души са се върнали да живеят на село миналата година

"Пандемията и ситуацията, в която бяхме поставени през изминалата година, със сигурност изведе на преден план истината, която много хора знаем. Качеството на живот в малките населени места може да бъде много по-високо по много причини – сигурност, качество на въздуха, качество на човешките взаимоотношения.

В исторически план българското село е било винаги една изключително еманципирана единица. То е било изключително саможиво. Настоящата ситуация не бива да продължава, защото българското село е символ на свобода, затова привлича млади семейства, нови заселници и дистанционно работещи хора. Но, за да може това да се провиди като трайна тенденция, селото трябва да има достъп до социални услуги и до граждански права, каквито в момента всъщност няма."

Основните проблеми в Северозападните села

"Специално Северозападът има една тенденция в медиите да бъде представян с наратива за бедността, тъй като е мястото, което първо се е обезлюдило. Цели села заминаваха за Валенсия например. Именно в тези села има тенденция на завръщане, на оправяне на къщите."

Проектът “Право на село“ – изграждане на работеща застъпническа мрежа за правата на хората в риск от бедност в българските села

"Едно от нещата, които забелязваме в нашата теренна работа в българските села, е липсата на капацитет за справяне с належащи проблеми – от инфраструктурни до юридически.

Решихме, че има нужда от много по-широка и по-голяма експертна група, загрижена за българското село, която да работи с местните хора на терен. Ще се опитаме да привлечен на терен експерти от различни области. Идеята е да се създаде платформа, в която селата могат да адресират проблеми, които са набелязали.

А пък експерти, участващи в платформата, могат да помагат на тези села. Като начало има конкретни села в Северозапада, в които като продължение на “Резиденция Баба“ ще прекараме време с тях заедно с местните хора, обсъждайки проблеми и възможни решения. Тези експерти ще работят по различни решения за селата."

Чуйте Янина Танева от звуковия файл.

Ослен КриводолТемата коментира в “Нашият ден“ Роман Иванов, кметски наместник на село Ослен Криводол:

“Проблемите ги решаваме напълно, като печелим различни проекти, имаме финансиране, имаме много голяма помощ от Община Мездра.

Имам намерение да направя селцето ни много красиво и приветливо за живот. То е тип възрожденско село с много древни корени. Имаме тракийски могили, некрополи, средновековна църква. Имаме светилище, което открихме съвсем наскоро.

Хората се изхранват най-вече със земеделие. Нашето село се развива, не е със затихващи функции. Имаме 24 деца. Идват и много млади хора. Има и повишен интерес към закупуването на къщи в селото."

Чуйте Роман Иванов в звуковия файл.

Събор в Старо селоИма ли икономически потенциал културата в малките населени места?

Темата коментира в “Нашият ден“ Елена Стойчева, режисьор документалист.

“Мисля, че “Резиденция Баба“ имаше роля в това да започна да се интересувам от кино. Културното наследство определено има голям икономически потенциал.

В България имаме уникално културно наследство. В Австрия и Германия много малки населени места са изключително поддържани. Това, което те имат като сграден фонд, интересни къщи, типична архитектура. Те се развиват като притегателни центрове за различен вид туристи.

С приемането на дистанционната работа все повече хора и там и тук ще отидат да работя и живеят на село.

И в Австрия има много голям проблем с обезлюдяването, примерно в планинските райони. Но там има по-сериозни политики за това да се развиват даже периферните райони, които са приоритет на  дадени програми."

Чуйте Елена Стойчева в звуковия файл.

Снимки: Фейсбук, Незабравка Кирова, “Резиденция Баба“


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
2 СУ

София ще има първата си енергийна общност в район "Витоша"

На 19 ноември в сградата на район "Витоша" се проведе среща на желаещите да се присъединят към първата за София енергийна общност . Инициативата е на община "Витоша" и цели изграждането на фотоволтаична централа с мощност 75 киловата върху покрива на 2 СУ "Академик Емилиян Станев" като част от генерираната енергия ще бъде за нуждите на..

публикувано на 20.11.25 в 08:10

Рисковете от ранно и късно родителство днес

Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..

обновено на 19.11.25 в 12:57
Илюстративна снимка

Проф. Христо Мумджиев: Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ

17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..

публикувано на 19.11.25 в 12:50

Как да реагираме при тормоз на работното място?

Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis  Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..

обновено на 19.11.25 в 11:58
Доц. Валериева и проф. Герменис

София беше домакин на първата балканска среща на експерти по наследствен ангиоедем

В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем.  В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..

публикувано на 19.11.25 в 11:54