Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 2 е посветен на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 г. в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и средното си образование завършва в Белосток (днешна Полша). През 1903 г. се записва да учи в селскостопанското отделение на Киевския политехнически университет. През 1909 г. пристига в София и продължава образованието си в Софийския университет, специалност Естествена история.
Създател и пръв ръководител на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е ръководител на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН, негов първи директор в продължение на 15 години.
Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „Флора на България“ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова епоха в българската ботаника.
За акад. Николай Стоянов разказват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Ирина Герасимова, ботаник от Националния природонаучен музей при БАН.
Чуйте предаването от звуковия файл.Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg