Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За неуместната употреба на предлога „през“

Снимка: Pixabay

Редовната слушателка на програма "Христо Ботев" и предаването "За думите" проф. Ренна Дюлгерова зададе въпрос в писмо до предаването:

„… имам конкретен въпрос, който от дълго време бих искала да си изясня – неуместното използване на предлога „през“ напоследък, особено в публичното пространство (в обикновената разговорна реч не съм чула някой да говори така). Направи ми впечатление, че … много публични личности … започнаха да се превземат и да демонстрират силно влияние, най-вероятно на английския език, върху техния роден език, като казват (според мен напълно неправилно): „През парите на Европейския съюз ние ще…“; „През дадените примери може да се каже….“; „През разговорите с председателя….“; „Ще направим изводи от нашия проект през децата, участващи в него“ и т.н. Защо се прави това? Нали в нашия език имаме не един, а няколко подходящи за разните случаи предлози, като например „чрез“, „посредством“, „с помощта на“, „използвайки“ и други?“.

Чуйте отговора на доц. Руска Станчева от секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35