Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Почетоха „Славейковата“ библия с ново луксозно издание и изложба

Снимка: Анжела Димчева

По повод 150 години от издаването на „Цариградската“ („Славейковата“) библия в столичния музей-галерия „Анел“ беше подредена мултимедийна изложба. Интерактивната премиера бе почетена и с ново луксозно издание – копие на Библията от 1871 г., Цариград. То е дело на сдружение „Извор за бъдеще“, на университетското издателство „Свети Климент Охридски“ и на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

За изложбата и за важността на новото издание говори проф. Аксиния Джурова: Голямо предизвикателство е във времето на виртуалната култура да накараш младите хора да се обърнат към Библията, затова нарекохме изложбата „Вечната книга“. Ние, учените от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, сме ориентирани към текстуалната култура, но се опитахме да направим изложба със съпътстващи модерни продукти, чрез които съвременните деца да се обърнат към Свещеното писание“.

Проф. Валери Стефанов, проф. Аксиния Джурова, Орлин Димитров и Михаил Гърков
Стремежът е чрез новите технологии да се добави виртуална реалност към свещените текстове, за да бъдат те интересни и достъпни за интернет поколенията.

Новото издание на „Славейковия“ превод на БиблиятаВ експозето си проф. Валери Стефанов подробно анализира възникването на идеята, превода, издаването и влиянието върху българската култура на „Цариградската“ библия в средата на 19 век: „Този проект е замислен в дълбочина и не приключва сега. Предстоят серия от пътувания в страната, както и още една изложба в столичния музей „Земята и хората“ съвместно с Националния литературен музей. Издаването на „Цариградската“ библия през 1871 г. е плод на дванадесетгодишен упорит труд. Това издание изиграва голяма роля за кодификацията на българскиякнижовен език на основата на източните говори. След него споровете за доминация на различните диалекти и школи постепенно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език. Ако успеем да социализираме този проект, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно самосъзнание, на тяхната идентичност стои именно „Цариградската библия“. Няма значение какво е тяхното вероизповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина“.

В основата на пълното издание на Светото писание у нас са американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като негови преводачи и редактори са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач усърдно работи високообразованият Константин Фотинов и до смъртта си през 1858 г. успява да преведе целия текст на Стария завет. Така оформената преводаческа „комисия“, съставена след смъртта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, извършва забележителенкултурен подвиг.

Чуйте проф. Валери Стефанов в звуковия файл.

Чуйте разговор в „Артефир“ на Димитрина Кюркчиева с Михаил Гърков, председател на сдружение „Извор за бъдеще“.


Снимките са предоставени от Анжела Димчева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05