Неравенствата са обект на изследване и тези изследвания понякога пораждат политически механизми, насочени към това да бъде изправена кривата на неравенствата и те да бъдат преодолявани.
Много е спорно дали те се преодоляват ефективно и най-вече дали се преодоляват трайно. И дали, когато не преодолеем едно неравенство веднага, не сме в състояние да инициираме възникването на друго такова.
Но така или иначе в рамките на ЕС отчитането на неравенствата е довело до въвеждането на една трайна политика, по-известна като кохезионната политика на ЕС. Това е един от най-големите фондови механизми за подкрепа, които имат за цел изравняване на социалните икономически и политически неравенства между отделните страни-членки в ЕС.
Ако започнем от термина “кохезия“ трябва да кажем, че той не възниква в полето на политиката.
А по-скоро е заимстван от биологията. Тъй като първата употреба на термина е датиран към ХVII в. и той е свързан с определянето на особено между молекулярна сила, която държи заедно, в сцепление по между им, отделните молекули, които имат еднородни субстанции.
Тази идея за кохезията през ХХ в. вече влиза на полето на политическото и социалното и се появява хибридният термин “социална кохезия“, който иска да каже, че трябва да възникне механизъм, който да има характер на сила, която да държи свързани по между им отделните социални единици в отделните социални групи, преодолявайки съществуващите културни различия между тях, обосновани на произход, етнос, образование, пол и т.н.
Сближаването в ценностно и културно отношение на социалните единици се превръща в основен мотив за възникването на тази политика на сближаване или както я познаваме в днешно време “кохезионната политика“.
Кохезионната политика на ЕС изследва икономическите, социалните и териториалните различия и разпростира своите механизми за тяхното преодоляване в тези две посоки.
Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg