Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Представление, изиграно изцяло от робот, кани в „Зловещата долина“

Снимка: ndk.bg

В столицата започва поредицата от гостуващи театрални представления „Световен театър София“. Немския режисьор Щефан Кеги, съосновател на компанията за документален театър „Римини протокол“, представи спектакъла си „Зловещата долина“, който ще се играе в два последователни дни – 4 и 5 юли в – пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК за слушателите на програма „Христо Ботев“.

„Зловещата долина“ е моноспектакъл, в който човекът-актьор е заменен от хуманоиден робот, точно копие на писателя Томас Мелле. Понятието „Зловеща долина“ е въведено от японски професор по роботика в началото на 1970-те години. То обозначава чувството на смут, което андроидните роботи предизвикват поради приликата си с човека.

Концепцията, текстът и режисурата са дело на Щефан Кеги, а тялото и гласът са на Томас Мелле. Това е третият проект на компанията за документален театър „Римини протокол“, представен в България след „Cargo Sofia“ и „100% Пловдив“.


Срещата с немския режисьор беше, всъщност по-дълъг. Още от въпросите, които зададохме на Щефан Кеги:

„Артефир“: Присъствието е един от най-важните ключове в театъра. Това изкуство е невъзможно в отсъствието. Трябва да присъстваш за да направиш представление... Да, обаче, в „Зловещата долина“ това не е точно така. Персонажът/изпълнителят всъщност отсъства...
Ако сметнем Томас Меле за героя на представлението, него наистина го няма. От друга страна бих казал, че „Зловещата долина“ е изпълнена от актьор, който е робот, и този актьор присъства. Не е много хай-тек робот. Резултат е от дълъг жичкаджийски бриколаж, изобретен е от един шантав тип, който работи в компанията Крис Крийчърс, които сглобяват ръчно своите аниматронични кукли. Нашият робот при това е много чуплив. Това се вижда – вижда се как ръката трепери когато се движи, как се състарява силиконът. Бях изненадан да науча, че силиконът не изглежда добре завинаги, уж това ни обещават. Но сега вече съм го виждал как остарява, виждал съм как увисва кожата на робота Томас Меле. Така че страха, който героят признава на едно място в текста, че един ден, той, човекът, ще остарее, а роботът му ще остане млад и красив… съмнявам се че това ще се случи. Роботът е много чуплив, той вече няколко пъти си счупи ръката и постоянно изисква поправки. Роботът има своето присъствие и своята ранимост. Много различни от човешките, но ги има.

В България „Римини протокол“ са известни най-вече с голямото си представление „100% Пловдив“, което беше част от програмата на Европейската столица на културата. Отново говорим за документален театър. А той като че става все по-популярен. Изглежда този подход отговаря на някаква нужда на публиката по-добре от конвенционалния театър?
Иронично е как след „100% Пловдив“, представление със сто души на сцената, новата ни поява в страната е камерна постановка с робот, при това с ограничен достъп на публиката, защото само от първите редове се виждат ясно детайлите. А дали публиката има специфична нужда точно от документалния театър? Творците в днешно време са вдъхновени най-вече от реалността. Има различни нюанси, различни степени на това как тази реалност се просмуква в театъра. Един от стремежите на театъра в днешно време е да позволи включването на хора, които не са били преди на сцена. Една от целите ни с „100% Пловдив“ беше да съберем на сцената демографията на града. Може би само 5% от участниците бяха влизали в театър преди. Така не само качваш на сцена различни хора, но и докарваш нови публики в театъра. А съвсем отделно мисля, че България има много богато наследство от кинодокументалистика и документалистика във визуалните изкуства – имена като Красимир Терзиев и Иван Мудов например... Концептуалната реакция на реалността, нейното пре-пресъздаване по творчески начин е много вълнуващо и ни помага да възприемем изкуството по-комплексно, така че защо театърът да стои настрана?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стоянка Балова

Стоянка Балова: Най-важният фактор от невербалното общуване е интонацията

Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете, мимиките, позицията на тялото или напротив, то винаги издава истинските намерения, поне за тези, които могат да ги разчетат? Влияят ли ни невербалните послания в политиката несъзнателно, така че да..

публикувано на 01.10.25 в 17:15

"Златният делфин" вдига завеса за 19-и път във Варна

От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в България. Провежда се на всеки три години и тази година е неговото 19-о издание. Фестивалният афиш включва 11 спектакъла на театри от Китай, Грузия и Естония, както и най-доброто, създадено от..

публикувано на 01.10.25 в 13:10

Балетният спектакъл "Парижки нощи" гостува на "Софийски музикални седмици"

На 2 октомври от 19:00 часа на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в София Балетът на Държавна опера - Стара Загора ще представи своята най-нова постановка "Парижки нощи“.  Спектакълът, поставен по повод 100 години Старозагорска опера от Донвена Пандурски –  хореограф и режисьор, е впечатляваща балетна фантазия в четири..

публикувано на 01.10.25 в 12:35

Чеховата "Вишнева градина" с премиера във Враца

С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на постановката по последната пиеса на руския класик е дело на Владлен Александров. "Това е един от шедьоврите на световната драматургия и беше време трупата на Врачанския театър да работи едно..

обновено на 01.10.25 в 11:36

Сакрално и еротично в картините на Васил Н. Василев

За Васил Н .  Василев това са основните материали – светлината на свещеното и сянката на телесното.  Градейки по особен, поетичен начин формите и пространствата с тях, ненатрапливо напомня за смисъла им на носители на сакралното и еротичното. Тази двойственост е в цялата изложба – в цикъла "Христос и блудницата“, в картините " Мъж със свещ..

публикувано на 01.10.25 в 11:36