Представление, изиграно изцяло от робот, кани в „Зловещата долина“

публикувано на 02.07.21 в 16:48

Снимка: ndk.bg

В столицата започва поредицата от гостуващи театрални представления „Световен театър София“. Немския режисьор Щефан Кеги, съосновател на компанията за документален театър „Римини протокол“, представи спектакъла си „Зловещата долина“, който ще се играе в два последователни дни – 4 и 5 юли в – пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК за слушателите на програма „Христо Ботев“.

„Зловещата долина“ е моноспектакъл, в който човекът-актьор е заменен от хуманоиден робот, точно копие на писателя Томас Мелле. Понятието „Зловеща долина“ е въведено от японски професор по роботика в началото на 1970-те години. То обозначава чувството на смут, което андроидните роботи предизвикват поради приликата си с човека.

Концепцията, текстът и режисурата са дело на Щефан Кеги, а тялото и гласът са на Томас Мелле. Това е третият проект на компанията за документален театър „Римини протокол“, представен в България след „Cargo Sofia“ и „100% Пловдив“.

Чуйте интервюто на Яна Пункина с Щефан Кеги за „Артефир“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Срещата с немския режисьор беше, всъщност по-дълъг. Още от въпросите, които зададохме на Щефан Кеги:

„Артефир“: Присъствието е един от най-важните ключове в театъра. Това изкуство е невъзможно в отсъствието. Трябва да присъстваш за да направиш представление... Да, обаче, в „Зловещата долина“ това не е точно така. Персонажът/изпълнителят всъщност отсъства...
Ако сметнем Томас Меле за героя на представлението, него наистина го няма. От друга страна бих казал, че „Зловещата долина“ е изпълнена от актьор, който е робот, и този актьор присъства. Не е много хай-тек робот. Резултат е от дълъг жичкаджийски бриколаж, изобретен е от един шантав тип, който работи в компанията Крис Крийчърс, които сглобяват ръчно своите аниматронични кукли. Нашият робот при това е много чуплив. Това се вижда – вижда се как ръката трепери когато се движи, как се състарява силиконът. Бях изненадан да науча, че силиконът не изглежда добре завинаги, уж това ни обещават. Но сега вече съм го виждал как остарява, виждал съм как увисва кожата на робота Томас Меле. Така че страха, който героят признава на едно място в текста, че един ден, той, човекът, ще остарее, а роботът му ще остане млад и красив… съмнявам се че това ще се случи. Роботът е много чуплив, той вече няколко пъти си счупи ръката и постоянно изисква поправки. Роботът има своето присъствие и своята ранимост. Много различни от човешките, но ги има.

В България „Римини протокол“ са известни най-вече с голямото си представление „100% Пловдив“, което беше част от програмата на Европейската столица на културата. Отново говорим за документален театър. А той като че става все по-популярен. Изглежда този подход отговаря на някаква нужда на публиката по-добре от конвенционалния театър?
Иронично е как след „100% Пловдив“, представление със сто души на сцената, новата ни поява в страната е камерна постановка с робот, при това с ограничен достъп на публиката, защото само от първите редове се виждат ясно детайлите. А дали публиката има специфична нужда точно от документалния театър? Творците в днешно време са вдъхновени най-вече от реалността. Има различни нюанси, различни степени на това как тази реалност се просмуква в театъра. Един от стремежите на театъра в днешно време е да позволи включването на хора, които не са били преди на сцена. Една от целите ни с „100% Пловдив“ беше да съберем на сцената демографията на града. Може би само 5% от участниците бяха влизали в театър преди. Така не само качваш на сцена различни хора, но и докарваш нови публики в театъра. А съвсем отделно мисля, че България има много богато наследство от кинодокументалистика и документалистика във визуалните изкуства – имена като Красимир Терзиев и Иван Мудов например... Концептуалната реакция на реалността, нейното пре-пресъздаване по творчески начин е много вълнуващо и ни помага да възприемем изкуството по-комплексно, така че защо театърът да стои настрана?

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Представление, изиграно изцяло от робот, кани в „Зловещата долина“

Антоанета Бачурова и нейните хора

Георги Ангелов – преводач на месеца в Столична библиотека

Любен Домозетски в градината на удоволствията

Четвъртото биенале за съвременно изкуство в Габрово между баланса и трусовете

Теодора Димова: Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация

Имунната система през есента: Как да се подготвим за грипния сезон?

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато

Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература" в СУ "Св. Климент Охридски"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР