Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

С яхта край мистичните ликийски грабници

В градчето Мира се стичат хиляди поклонници на св. Николай Мирликийски и на Дядо Коледа

4
Снимка: Магдалена Гигова

В минало издание на „Покана за пътуване“ екскурзоводът Нуртен Еролан разказа за пътешествието с яхта по турските брегове, където пада голямо целуване. Нищо пикантно! Средиземно целува Егейско море. Боровите гори целуват плажовете. Пчелите целуват корите на дърветата и произвеждат чам бал – незабравим на вкус боров мед. И най-вече настоящето целува миналото – по средата на улицата изниква каменен саркофаг.

Над гиздави къща надничат ликийски гробници. Както каза Нуртен, тази част на Турция е като музей под открито небе. Най-хубавото на плаването с яхта е, че можеш да акостираш пред всяка забележителност, било то безлюден плаж, рибарско селце или античен град.

При това пътешествие моето сърце се закотви при мистичните ликийски гробници.

На няколко километра от Далян е древното селище Каунос. Там високо в скалите се открояват изсечени в скалите вечни домове на големци, които невероятно много приличат на каменните дантели в Петра. Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства на древните египтяни и хетите.


През VI в. пр.н.е. Ликия става част от империята на Ахеменидите. Убедени, че митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели гробниците им да бъдат възможно най-високо в зъберите. А това силно е зависело от личното им богатство. Най-ранните от тях са от 5-и век пр. Хр. Те силно наподобявали с релефите си фасадите на къщите в Ликия. С идеята за вечен дом събирали телата на покойници от едно и също семейство.
 

Както вече споменах, подобни гробници има в Петра в Йордания, но и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските вечни домове, са огромните размери, които в тази част на Турция са над 20. На очите на покойника поставяли монети, за да има с какво да плати на лодкаря пренасянето си в отвъдния свят. А в гробницата оставяли всичко, което ще му е необходимо за един удобен живот там. Може би затова гробниците са били ограбвани още в древността и сега туристите оглеждат само кухите им каменни обвивки. Скалните ниши са изсечени в мек монолитен скален блок и имат четири лъвски глави на всеки ъгъл. 

В така наречената Гробница на Царя са открити осем все още неразгадани древноликийски изречения. Четирите фриза, които очертават контурите на отвора, символизират четири врати, през които трябва да се премине по пътят към другия свят и много напомнят за вградените арки на средновековните християнски храмове. Смята се, че числото 4 е цифровото изображение на кръста.

Ликийските гробници са обвити в мистерия и бълбукат от въпроси без отговор.

Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - близо до Анталия. Скалните ниши са издълбани в отвесна скала през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат директно срещу амфитеатър от римско време.

Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но в руините ѝ могат да се различат запазени фрески.

Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си богатство на бедните и се е прочул с умението си да цери и най-нелечимите болести.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.


Докато обикаляхме на яхта местата, за които ви разказвах до сега с весела компания и с Красимир Златанов, собственик на туристическа агенция, подхванахме разговор. В него се включиха и останалите пасажери, а аз неусетно пуснах репортерския диктофон, защото стана дума за най-удобните и изгодни начини за придвижване на българите до турския бряг.

Палубата на яхтата е като лагерния огън – всички се събират и споделят съкровени мисли. Точно това ни се случи на нас в разговора с Красимир Златанов, който се превърна в колективно интервю на пасажерите.

Можете да го чуете в звуковия файл.

Снимки и видео: Магдалена Гигова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54