Институтът за съвременно изкуство - София представя изложбата на Никос Хараламбидис „Проект два стола“.
"Ако се приеме за вярна метафората, предложена от Никола Бурийо, за съвременния художник като диджей, миксиращ семпли от реалността и човешката култура – отминала и настояща, то Никос Хараламбидис е един виртуозен визуален диджей, с изненадващи комбинации и смели иконографски скречове. Неговата неизчерпаема фантазия миксира два основни референтни масива, два гигантски контрапункта – традиция и модерност, във всичките им измерения и образни трансформации: от бита, културата, изкуството, политиката, дизайна и всичко, което може да постави на изпитание способността на зрителя да декодира един парадоксален свят, който е едновременно и познат, и абсурден, подлъгващ с разпознаваеми архетипи, но често с преобърната йерархия, времеви паралакси и неочаквани обрати." – казват от ИСИ.
От ранните му проекти в края на осемдесетте години, художествената практика на Никос Хараламбидис е фокусирана върху социалната ангажираност и политическите намеси в публичната сфера, главно във военни територии, буферни зони и оспорвани райони по целия свят.
Една от най-характерните антивоенни интервенции на художника е представена на биеналето в Сао Пауло 2006: „Как да живеем заедно“. След усърден, настоятелен и често болезнен процес на преговори с местните сили на ООН и кипърската власт, Хараламбидис успява да демонтира три барикади, основни части на разделителната стена в Кипър, за да изгради емблематичните си инсталации в Сао Пауло. Оттогава тези демонтирани барикади са разрешеният вход в другата част на острова, след паспортна проверка. Продължаващата борба на художника за съвместно съществуване е това, което доминиращо се отразява и в настоящия „Проект два стола“.
Изложбата може да бъде видяна от 30 юни до 15 август 2021 г. в Галерия ИСИ, бул. "Васил Левски" 134 (вход откъм ул. "Екзарх Йосиф")
Куратори – Правдолюб Иванов и Красимир Терзиев
Снимки: Радостин Седевчев, предоставени от ИСИ
Никос Хараламбидис е роден в Кипър през 1969 г., но израства в Ню Йорк, където семейството му намира убежище след турската окупация на северната част на острова през 1974 г. От края на осемдесетте години широкомащабните инсталации на Хараламбидис, създадени от разглобени структурни елементи на дома му (като стъклените фасади, прозорците и вратите, части от покрива, пода и др.), са разработени като политически натоварени платформи за интердисциплинарно сътрудничество, активизиращи изоставени пространства и необитавани сгради в буферни зони по целия свят.
Изпреварвайки артистичните тенденции от периода, неговите радикални пърформанси и намеси в Зелената линия на Кипър и паралелните многопластови действия в други военни зони и оспорвани райони в Ливан, Палестина, Сирия, Ирландия и Газа, рискувайки в някои случаи буквално живота си, са били през годините еталон, предоставящ новаторски архетипов модел на активизъм на по-младото поколение художници.
Една от последните му платформи за съвместни проекти е Philoxenia Campus, който се съсредоточава върху бежанците и други социално-политически проблеми, като повишава обществената осведоменост по тези въпроси. Първата версия на тази съвместна практика, музеят Rambling или Rumbling, основан през 1994 г. и широко представен на Биеналето във Венеция през 2003 г., всъщност е трансформацията на неговата собствена къща в публичен и многофункционален механизъм, отразяващ загубата на семейния му дом в окупиран Кипър, черпи вдъхновение от живота му като емигрант и от преживяванията му като бежанец.
Фокусирайки се върху подобни теми, контекст и конотации между дома и родината, Hollow Airport Museum е друга поредица от платформи за сътрудничество, които са под формата на емблематично училище за изкуства, намиращо се на изоставеното международно летище в Никозия в рамките на контролираната от ООН зона в Кипър Зелената линия. Hollow Airport Museum (H.A.M) има за цел да играе ролята на образователен и интелектуален център, място за среща, което обединява художници от страните от Източното Средиземноморие като Сирия, Израел, Палестина, Египет и Ливан. Тази геополитически напрегната област, страдаща от продължаващи конфликти и войни, намира под името Хам, син на Ной и прародител на тези народи, образователно убежище и Хестия на художествени дейности под формата на древногръцкия „Museion“.
През 2010 г. Хараламбидис основава Биеналето White House, което в международен план е първата дигитална форма на биенале.
Никос Хараламбидис е показвал работите си по целия свят в повече от 60 самостоятелни изложби в Гърция и чужбина (Centre Pompidou, Париж, Turner Contemporary, Лондон, Palazzo Querini Stampalia, Венеция и др.), и е участвал в множество международни групови изложби, сред които са няколко биеналета като: Биенале Ostende и др.
Изложбата е част от годишния цикъл изложби "Суперпозиции", реализирана с финансовото съдействие на Програмата за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството на Национален фонд Култура.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg