Виртуална разходка в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, който се утвърждава като единствен подобен център у нас.
Фотографията като изкуство в долината на розите е с дълбоки традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи преди Освобождението през 1878 г. В Казанлък са работили едни от първите български фотографи, сред които е и отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир. Един от най-интересните експонати на територията на музея е фотоапаратът на поета Никола Вапцаров.
„Историята започва наистина преди Освобождението на България, Хрисант Рашов, се появява в Мъглиш, по време на духовното си образование, се е запознал много добре и с фотографията. Идва тук и има няколко запазени снимки от него, едната е от основаването на читалище „Светлина“, от 1971 година, другата е Семейството на първите розопроизводители на Казанлък и друга значима негова снимка е на Националната библиотека „Кирил и Методий“.
В Казанлък започват да работят руски емигранти в България, фамилия Азинян е известна. През 1985 година се изгражда най-добрата група – „85 Казанлък“. През последните години имаме много успешни награди, отличени от ФИАТ. Традицията на фотографията в Казанлък продължава и до днес и вярвам, че ще я има дълго време.Имаме 500-600 експоната фотографска техника, най-старият фотоапарат е дървен, сгъваем мехов фотоапарат. Имаме бабата на светкавиците, магнезиевите, тук е най-ценният експонат – фотоапаратът на Никола Вапцаров, който има много интересна история. На него има запазени снимки – на Никола Вапцаров на кораба „Смелин“. Тук е и видеокамерата на Боян Кривошиев, известен оператор от БНТ.“
Още за историята на музея, експонатите, магията на фотографията и предстоящото откриване на изложбата "Съхранени за поколенията", което ще се състои на 7-и юли от 18 часа в Музея на фотографията, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с директора на Музея на фотографията – Стефан Папукчиев.
Чуйте повече от звуковия файл.
Как се танцува социално аржентинско танго по време на война? Защо двама души от Киев не спират да преподават, въпреки въздушните атаки всеки ден в украинската столица, и как "тангообщността" в града помага за сражаващите се на фронта – коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Бусел и Антоний Мат , учители по аржентинско танго в..
Наричат го "Патриарх на шотландския съвременен ренесанс" в литературата на Британските острови. Алистър Грей (1934-2019) е писател и художник, който сам илюстрира книгите си. През голяма част от своя живот той пише романа "Ланарк: Живот в четири книги"(1981), който у нас излиза през 2002 година. Романът му "Клети създания" беше публикуван..
В редакция "Хумор и сатира" не сме фанатични фаталисти, но дойде ли 13-и, не го подминаваме без грам уважение, както ще се уверите в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", които в чест на тринайстия ден от месеца имат заглавия с 13..
До 28 октомври в парка до РЦСИ "Топлоцентрала" стоят скулптурите от хартия и метал на Христина Дечева с общо заглавие "Градски разговори". Това е наградената инсталация след конкурса на София хартиен арт фест и РЦСИ "Топлоцентрала" за изкуство в градска среда. Оприличавана на приказни къщички и едновременно с това на фантастични животни,..
"Присмехулниците не правят нищо друго, освен да пеят и да ни радват. Те не нападат градината, не правят гнезда в царевицата, те не правят нищо друго, освен да изливат сърцата си в песни за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник." Романът "Да убиеш присмехулник" на американската писателка Харпър Ли печели награда "Пулицър" през 1961 година и..
На 10 ноември отбелязваме Професионалния ден на архивиста, а тази година той е ознаменуван с едно значимо събитие – дарението на личния архив на Иван..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", Н. Пр. г-жа Бръндуша Предеску, Извънреден и пълномощен посланик на Румъния, сподели своите виждания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg