Всяка година инициативата “Три морета“ събира 12 европейски държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния и България. Президентът Румен Радев ще бъде домакин на шестата среща на върха на регионалната инициатива „Три морета“. В нея ще се включат държавните глави на още девет страни от Европейския съюз.
През октомври миналата година в Талин президентът на България Румен Радев прие от естонския си колега домакинството за инициативата за регионално сътрудничество.
България пое процеса на координация и стана домакин на Шестата среща на върха на инициативата и на бизнес форума, в който ще участват над 400 представители на българския и чуждестранен бизнес успоредно със срещата на върха.
Темата коментира в “Нашият ден“ Натанаил Стефанов, зам.-председател на Управителния съвет на “София Тех Парк“:
“Идеята на инициативата е да се даде тласък на икономическото сътрудничество между страните от региона. Всяка една от тези страни има много по-голям търговски стокообмен и работи повече със страните на Запад, отколкото с тези на Изток.
Пътищата Запад-Изток са много по-добре развити, отколкото Север-Юг. Това е една от предпоставките страните да започнат да работят повече помежду си.
Ако в момента една българска компания се опитва да навлезе на германския пазар, за не я е много по-трудно, защото пазарът е много по-наситен и конкуренцията много по-голяма.
Същевременно има неразвити пазари като Полша, в която също има много компании, но би било много по-лесно да се влезе и да се създаде сътрудничество.
На второ място е възможността за инвестиция. Бидейки все още развиващи се, всяка година икономическият ръст на страните от Централна и Източна Европа е по-висок, отколкото в Западна Европа, което дава възможност за инвестиции на страните от Западна Европа в нашите и съответно да имат по-голяма възвръщаемост на инвестициите.
Много е важно и темата за дигитализацията. Новите технологии дават възможности за нови бизнес модели, които, ако се приложат, ще имат резултат както в икономически, така и в социален план."
Инвестиционен фонд
"Инициативата работи с един инвестиционен фонд, който инвестира страшно много средства в проекти в трите области. Интересен факт е, че най-малкият проект, който финансира, е 25 млн. евро."
Очаквани резултати
"Идеята на тази среща не е да бъдат договорени конкретни проекти, а да се обсъдят конкретни идеи. Считам, че днес на първо място ще бъдат направени много полезни контакти. Хубавото е, че България, бидейки домакин, може да сложи за обсъждане приоритетните теми.
Миналата година Естония поставиха на картата идеята за „умната свързаност". Беше одобрен техен проект за Зелен център за дами. По същия начин България може да обяви идеи за проекти, които впоследствие да бъдат финансирани и подкрепени. И най-важното – да намери необходимите съюзници от останалите страни, с които да се реализира този проект.
Идеята на проекта не е всяка страна да си прави отделно проект, а да прави проект заедно с другите страни.
Това, което считам, че може също да се направи, е да се привлече вниманието на успешните истории от България и от региона на технологични компании, които впоследствие могат да намерят своето приложение в другите страни."
Реализация на младите хора
"Действително инициативата ще помогне за оставане на млади хора у нас. Няма да помогне от А до Я, но ще има своето положително влияние върху страната."
Стартъпи
"Стартъпите и технологичните компании са средството на дигитализацията на голямата икономика. Няма как да говорим за едното, без да говорим за другото."
Повече за участниците и темите в инициативата можете да чуете от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Даниел Киряков, мениджър „Комуникации“ в Американска търговска камара в България.
"Инициативата е родена преди 7 години след добро сътрудничество между тогавашните президенти на Румъния, Полша и Хърватия и съответно обединяване около тази идея на останалите 12 държави от региона Централна и Източна Европа.
Основният фокус е подобряване на няколко вида инфраструктура – дигитална, транспортна, енергийна, за да може този регион на Европа, който представлява 30% от населението на ЕС, една трета от неговата територия, да може да получи подобаващо икономическо развитие.
И съответно това, което икономическите фондове не успяват да направят за неговото социално и икономическо развитие, да се получи през различни финансови механизми и така идеята еволюира с годините.
Първоначално е била възприемана като политическа, сега вече има много силно икономическо изражение."
Горещите теми
"Изключително важни са темите – енергетика, транспорт и най-вече темите, свързани с дигитализацията и иновациите.
Регионът има нужда да получи по-добра диверсификация по отношение на доставките на газ. Нужда от по-добра дигитална свързаност."
Ползи за България
"Самото домакинство и начинът, по който то беше осъществено от един мащабен екип от множество институции – Президентството, Министерство на икономиката, Министерството на външните работи, Агенцията за подпомагане на малки и средни предприятия, екипът на ББР и Американската търговска камара – направиха така, че форумът да се състои в София.
Позиционирането на България в световните новини като домакин на форума вече е малък успех."
Чуйте повече за ползите за България от провеждането на форума в звуковия файл.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg