„Най-добрата и най-изчерпателната книга до момента, посветена на масовите убийства на Ютьоя. За пореден път събитието оживя от плът и кръв. И за пореден път плаках... докато си припомнях“, казва писателят Карл Уве Кнаусгор за „Един от нас (един разказ за Норвегия)“ от Осне Сайерстад.
Норвежката писателка е позната от двете ѝ книги, преведени досега на български „Сто и един дни“ и „Кабулският книжар“. Писател и разследващ журналист от горещите точки на планетата, тя проследява събитията след атентата на Андреш Брайвик и съдебния процес срещу него, събира голямо количество документален материал и написва „Един от нас“. Сайерстад казва, че книгата е създадена „от разказите на другите“. Книга, която не може да остави читателя безразличен, защото бива въвлечен в живота на Брайвик още от зачеването му, като със свидетелства и документи детайлно се проследява неговото израстване и развитие.
В същото време Сайерстад разкрива и една непозната Норвегия с нейния политически и обществен живот, с нейните социални специфики, проследяват се действията на властите, на полицията, на хората преди и по време на атентата. Писателката успява по много деликатен начин да не се намесва директно, а да остави читателя сам да осмисли станалото, причините и последствията. Тя обаче не спестява неудобните истини за норвежкото общество.
Това е книга, която ни кара за осъзнаем днешния свят и да се замислим за възможността в едно подредено общество да се появи убиец като Брайвик. „Чрез тази книга желая да заздравя целостта на общността, от която бе откъснато едно парче“, пише в послеслова си авторката, която създава фондация „Един от нас“, в която отива цялата печалба от книгата, като средствата се използват за различни инициативи.
Книгата е преведена на български от Анюта Качева, чуйте я.
Снимки – commons.wikimedia.org, Black Flamingo
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg