Курсисти от различни страни, най-вече от български произход, отново имат възможност да задълбочат познанията си, да практикуват устната и писмената книжовна реч, да посетят красиви и важни за историята ни места, да чуят български фолклор „на живо“ и сами да научат някои от традиционните ни хора. След принудителното ограничаване на пътуванията и общуването лице в лице летните семинари по български език и култура, организирани от няколко наши университета, отново влизат в ритъм.
Югозападният университет „Неофит Рилски“ в Благоевград възстановява тази полезна традиция преди четири години. Всеки път програмата на групите се съобразява с тяхното равнище, потребности и културни интереси. Събирането на граждани от съседни балкански страни в приятелска и добронамерена атмосфера, създаването на връзки и общите преживявания също са от ценните страни на семинарите.
Желанието на организаторите, разказва проф. Магдалена Панайотова, декан на Филологическия факултет на ЮЗУ, е летните семинари да бъдат общо звено между университетите ни, за да могат курсистите да се възползват от знанията на различни преподаватели, да видят различни краища на България и да чуят жива българска реч от различни говори. Би било добре и продължителността на семинарите, сега от 14 дни, да се увеличи, препоръчва проф. Панайотова.
В предаването се срещаме още с двама от тазгодишните курсисти – Иван Дерменжи от Украйна и Бранко Йотев от Сърбия, и с координатора на семинара Павел Филипов, асистент в ЮЗУ. Какво затруднява най-много хората от български произход, но живеещи в чуждоезикова среда, каква е историята им, какви думи от дедите си са запомнили и как звучи българската им реч чуйте в записа.
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
