Между растенията и хората се изграждат понякога невидими, но изключително силни връзки, които траят с поколения и за които често не си даваме сметка. Дървото, което някой преди нас е посадил, създало легенда в рода, растението, което сме получили като подарък, екзотично растение, което някой някога ни е донесъл от другия край на света – най-често под формата на семена.
Растенията ни обграждат, ние се грижим за тях и именно тази грижа понякога ги очовечава в нашите очи. Дали като храна, дали с декоративни функции, като поминък на цяла общност, растенията са винаги край нас.
За тези силни връзки говори сборникът „Растения и хора. Приближения към биокултурните връзки“, издаден през тази година след тригодишни изследвания на учени от Институт по фолклористика с Етнографски музей към БАН и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Екипът от учени посещава над сто градини в почти цяла България, за да изследва отношенията между растенията и хората както във времеви, така и в пространствен план. Интердисциплинарното изследване се спира на важни култури от различни краища на България, около които общността се обединява и ги чества с различни фестивали. Градините на стопаните предлагат на биолозите и етнолозите разнообразие от растения и подходи към тях.
За проекта и сборника разказват съставителите доц. д-р Петър Петров и доц. д-р Валентина Ганева-Райчева от Института по фолклористика с Етнографски музей към БАН, и доц. д-р Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, която е и координатор за България на движението Slow Food.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
