Какви са условията на труд в Европа и какво представлява проучването, което се провежда на всеки пет години, и обхваща различни аспекти на професионалния живот, работно време, организация на работата, баланс между професионалния, и личния живот и свързани с работата здравословни проблеми.
Това е проект, чието финализиране се очаква в края на този месец. Негов изпълнител е ИПСОС, компания за маркетингови и социологически проучвания, а възложител е компания “Еврофонд“.
Как въз основа на това проучване се прилагат законови изменения в европейското законодателство, свързани с условията на труд в Европа.
Темата коментира в “Нашият ден“ Евгени Василев, доктор по социология, мениджър проекти във фондация ИПСОС.
“Целта на проучването е да се събере информация както на заетите, така и на самостоятелно заетите лица. Има анализ на взаимоотношенията между различните групи. В самото проучване има принос за разработването на европейски политики.
Чрез това проучване ще се променя впоследствие законодателството на Европейския съюз, така че да може да отговаря на новите предизвикателства.
Как се анализират и финализират проучванията
Проучването е седмото по ред. Един от основните проблеми е, че сега няма да могат да бъдат сравнявани данните с предните години. Заради коронавируса трябваше да се смени методологията. В момента проучваме само и единствено по телефон. Досегашните шест проекта бяха с интервюта лице в лице.
Според нас изследаването ще даде достатъчно информация за това какви са промените покрай Covid-19. Ще има и много сериозни промени в условията на труд и ще могат да бъдат отразени във финалните резултати.
Въпросите
Като цяло въпросите са едни и същи във всички държави. Но има малки промени, които трябва да се съобразяват със спецификите на страните. Например във Великобритания заради Брекзит не споменаваме ЕС, защото много често хората се отказват, когато го чуят, тъй като са по-негативно настроени. Докато в страни-кандидатки за членове на ЕС като Албания и Македония допринася за много по-голям интерес от страна на хората.
Също и в България, когато чуят, че прочуването се провежда от ЕС са много по-склонни да отговарят.
Всички въпроси се въртят около работата и условията на труд на хората. Има въпроси от типа -“колко време ви отнема да стигнете до работата“, което може да изглежда като не толкова важна тема, но когато човек пътува около два часа на ден всъщност се оказва, че целия ден може да отиде само, за да се стигне до работа и да работи.
Други въпроси са свързани с рискови фактори. Има и най-стандартни въпроси като дали ползват компютър.
Въпроси, които ще дадат много информация за това пред какви проблеми са изправени хората и впоследствие да се създадат рамкови механизми от Европейския съюз, които да помогнат за решаването на тези проблеми.
Мнителни си са българите
По принцип – не, когато става въпрос за интервю лице в лице обичаме да даваме своето мнение, но интервютата по телефон са по-проблемни. Това е така, заради това, че тук имаме ниво на телефонни измами и заради тях много хора се съмняват.
Подбор на участниците
Тъй като проучването е телефонно е само и единствено на случаен принцип. Няма друга основа за подбор.
Дългосрочни перспективи по-лесно се правят, когато имаш няколко последователни изследвания. Последното, защото беше проведено по телефон, трудно ще може да бъде използвано в тази посока.
Иначе – да, могат да се правят и по-дългосрочни прогнози, но това вече е много по-трудно. По-лесно е да се види какво се случва в момента, отколкото да прогнозираш какво ще стане.
Чуйте Евгени Василев в звуковия файл.
Станислава Гетова-Смокини е илюстратор и автор на фентъзи романа "Филип и Пясъчният кораб". Тя е също така преподавател и собственик на школата по рисуване "Смокини". Плод на нейната отдаденост и ентусиазъм е и Клубът на художника "Борис Георгиев" към НЧ "Алеко Константинов – 1897". Днес от 18:30 ч. в читалището ще се състои дискусията..
Бракът е вечна тема, а към нея православното християнство има изключително дълбок и прецизен поглед. В Международната седмица на брака в "Нашият ден" разговаряме с отец Добромир Димитров , преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и предстоятел на българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон. Бракът, по..
Днес (12 февруари) се състоя представянето на книгата "Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България" , създадена съвместно от доц. Деяна Марчева и доц. Евелина Стайкова от Нов български университет и от организацията "Действие". В "Нашият ден" книгата представя Деница Любенова от организацията. "През последните близо..
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
"В памет" е изложбата, посветена на кинорежисьора Николай Волев, и включва негови картини и фотографии. Ще бъде открита на 11 февруари от 17.30 часа във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg