Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много по-положителни преживявания, казва в “Нашият ден“ психологът д-р Пламен Димитров:
"Когато мислим за жизнения път на човека, трябва да знаем нещо, което дългосрочните изследвания, които не са икономически, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и отговарящи на стандартите на психо-социалния модел за човека като център на обществения живот – показват. Основният фактор за качество на живота във всяка една възрастова група е качеството на човешките отношения. Голяма част в тях заема междупоколенческата свързаност, преносът на опит, на мъдрост, взаимодействието между поколенията.
Това предсказва качеството на живота, а не икономическите показатели, колкото и странно да изглежда това на ориентираните към власт икономисти и вземащи решения, които с този неолиберален модел докараха не само българското общество, но и много други, на границата на това, което психолозите наричаха геронтоцид.
Огромна група хора, които имат високи знания и опит, биха могли да бъдат интегрирани, включени в обществения живот – както икономически, така и обществено-политически – са изтласкани, неглижирани и към тях се пренасят негативните стереотипи на икономическото мислене, на неолибералния модел, които изисква веднага печалби и изгода от някого, а не солидарност, грижа, отговорност. И точно това е грижа за качеството на живота на всички хора.
Психо-социалната задача на късната възраст – след 65 години – е да постигне в живота си цяло, завършено усещане за интегритет, за пълноценно пребиваване в живота през всичките тези десетилетия.
На другия полюс и в дълбоката криза, в която са 67-68% от българите, неизследвани от 1982 г. – стареенето.
68-67% от българите в годините след 65 докладват често отчаяние, снижена удовлетвореност от живота, емоционална нестабилност. Една четвърт от тях имат изразени клинични признаци на тревожност и депресия. Спад и снижение на показателите за психичното здраве.
Всичко това ни казва, както и разговори в много други отговорни страни, в които се вслушват не само в икономистите, когато вземат решение, а правят програми за оптимизиране на стареенето, за интегриране на тези хора в живота на организациите – не само обществените, но и икономическите.
Огромен брой от корпорациите в света се грижат за своите бивши служители по начин, който показва корпоративно-социална отговорност.
Всички тези неща ги има по света, тези модели ги има наблизо в Европа и ние имаме задължението не да гледаме само размера на пенсиите и с това да си измиваме ръцете, а да създадем условия стареенето да е един награждаващ процес, приближаващ ни до естествените ни задачи – мъдрост, изграждане на рефлексия върху живота и неговото разбиране. Всичко това възрастните хора го могат."
Чуйте анкета с граждани по улиците на София в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg