Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Пламен Димитров:

Качеството на човешките отношения е основен фактор за качеството на живот

Снимка: Ани Петрова

Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много по-положителни преживявания, казва в “Нашият ден“ психологът д-р Пламен Димитров:

"Когато мислим за жизнения път на човека, трябва да знаем нещо, което дългосрочните изследвания, които не са икономически, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и отговарящи на стандартите на психо-социалния модел за човека като център на обществения живот – показват. Основният фактор за качество на живота във всяка една възрастова група е качеството на човешките отношенияГоляма част в тях заема междупоколенческата свързаност, преносът на опит, на мъдрост, взаимодействието между поколенията. 

Това предсказва качеството на живота, а не икономическите показатели, колкото и странно да изглежда това на ориентираните към власт икономисти и вземащи решения, които с този неолиберален модел докараха не само българското общество, но и много други, на границата на това, което психолозите наричаха геронтоцид.

Огромна група хора, които имат високи знания и опит, биха могли да бъдат интегрирани, включени в обществения живот – както икономически, така и обществено-политически – са изтласкани, неглижирани и към тях се пренасят негативните стереотипи на икономическото мислене, на неолибералния модел, които изисква веднага печалби и изгода от някого, а не солидарност, грижа, отговорност. И точно това е грижа за качеството на живота на всички хора.


Психо-социалната задача на късната възраст – след 65 години – е да постигне в живота си цяло, завършено усещане за интегритет, за пълноценно пребиваване в живота през всичките тези десетилетия. 

На другия полюс и в дълбоката криза, в която са 67-68% от българите, неизследвани от 1982 г. – стареенето.

68-67% от българите в годините след 65 докладват често отчаяние, снижена удовлетвореност от живота, емоционална нестабилност. Една четвърт от тях имат изразени клинични признаци на тревожност и депресия. Спад и снижение на показателите за психичното здраве.

Всичко това ни казва, както и разговори в много други отговорни страни, в които се вслушват не само в икономистите, когато вземат решение, а правят програми за оптимизиране на стареенето, за интегриране на тези хора в живота на организациите – не само обществените, но и икономическите.

Огромен брой от корпорациите в света се грижат за своите бивши служители по начин, който показва корпоративно-социална отговорност.

Всички тези неща ги има по света, тези модели ги има наблизо в Европа и ние имаме задължението не да гледаме само размера на пенсиите и с това да си измиваме ръцете, а да създадем условия стареенето да е един награждаващ процес, приближаващ ни до естествените ни задачи – мъдрост, изграждане на рефлексия върху живота и неговото разбиране. Всичко това възрастните хора го могат."

Чуйте анкета с граждани по улиците на София в звуковия файл.

Чуйте Пламен Димитров в звуковия файл.
Снимки: БНР, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00