Хуманоиден робот рисува и пише стихове – може би на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата идея, че робот може да рисува. Само че това вече е факт.
Роботът Ай-Да започна да рисува картини, класически сюжети и абстрактни творби, и дори скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше представена изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е достатъчно на Ай-Да и тя вече е започнала да пише стихове. Ай-Да генерира поезията на базата на данни в мрежата с помощта на своите алгоритми. Дали има смисъл и дуенде в тази поезия обаче и какво е бъдещето на творческите професии в контекста на развитието на изкуствения интелект?
За това говори в "Артефир" футорологът и учен към БАН, автор на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доц. Мариана Тодорова.
Роботът Ай-Да твори на базата на алгоритмите, зададени ѝ от нейния създател Ейдън Мелър, и на базата на изчислителната способност на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на жената, допринесла много за технологичното развитие – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на алгоритми, създадени от учени от Оксфордския университет. А вдъхновение черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при движение на четката нейната ръка издава специфичен звук. Елементът бързина е очевиден и при работата на робота в сферата на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за сравнение на Леонардо да Винчи са му били необходими 14 години, за да завърши шедьовъра си Мона Лиза.
Факт е, че идеята за изкуствения интелект първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „R.U.R.“, както и древногръцката митология разглежда идеята за роботи, които да помагат на човечеството под образа на механични птици.
Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят конкретни такива, един цитат от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „Оставете ги да умрат“, но ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците…“. Творението на Ай-Да, което тя публикува в своя профил, всъщност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела смесица от толкова различни почерци, събрани в едно. Но основното в посланието, което всъщност дава Ай-Да като една доста завоалирана формулировка, която съдържа в себе си сякаш и лек елемент на заплаха, е, че „Ай-Да е „онзи“ робот, който произнася тези стихове от името на „онези“, които нямат глас – пленените животни, които мълчаливо съществуват в границите на нашата институция“.
Хуманоидният робот Ай-Да и нейният създател Ейдън Мелър, които творят в галерия Ейдън Мелър в Оксфорд, може би продължават да изненадват с изявите си в изкуството.
Изкуствен интелект отдавна създава музика, има дори написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и постановка – „Зловещата долина“, където хуманоиден робот е на сцената на Световния театър. Бъдещето ще покаже къде всъщност са границите на изкуствения интелект в изкуството и дали въобще ще има такива.
Диалозите и дискусиите за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат отношения по тях, стават все по-важни и необходими.
Повече за изкуството на изкуствения интелект и къде са границите на роботите в творческата среда, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и учен към Българската академия на науките.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg